Бойни действия [bg]

Катцен притихна. Чу превключване на скоростен лост — РОЦ потегляше. После от скалния перваз се разнесе проплакване.

— Мери Роуз? — гласно се зачуди той. Освен хлипането беше настанала пълна тишина. Той погледна към Фалах. — Щом тя е жива, нещо трябва да се е случило с мъжа, който се готвеше да я застреля.

— Прав си — отвърна израелецът. Взе пистолетите си. — Навярно кръвта, която видяхме, е негова.

— Но как? Не разбирам как би могъл да избяга някой от другите пленници. Онези ями бяха покрити с железни решетки.

— Никой не е избягал — каза Фалах. — В противен случай наоколо щеше да има викове и суетня. А сега нищо не помръдва. — Погледна на юг и присви очи. — Ако са застреляли кюрда, трябва да са го отнесли. Изключих радиостанцията преди час. Това е достатъчно време за бързо взимане на решение за спасителна операция.

„Страйкър“ — помисли си Катцен и проследи погледа на другия мъж.

Преди да успее да огледа дърветата, някой извика отгоре. Викаше на английски и заплашваше да убие трима заложници.

— Не приказва на нас — рече Фалах. — Някой е убил кюрда. Говорят на него.

— Ако това е вярно — каза Катцен, — РОЦ може да засече всеки в района.

— Не можем да направим нищо за това — отвърна израелецът. Той се прехвърли през учения и му подаде единия пистолет. — Ти остани тук. Ще се опитам да ги открия и да ги предупредя…

Преди да успее да каже нещо повече, от югоизток се разнесе слабо изпукване, последвано от свистене. Катцен вдигна поглед и видя малка черна ракета, която се носеше към пещерата. Секунди по-късно излетя втора, сетне — трета. Те избухнаха една след друга, вдигайки гъсти, медни на цвят облаци.

— Неофосген! — възкликна ученият.

— Какво? — попита Фалах.

— Нов задушлив газ. Предизвиква подобен на астма ефект за около пет минути. Имат го единствено в „Страйкър“.

Газът изглеждаше неподвижен като памук. След секунди течното съдържание се изпари, а останалият дим попи в земята. Краищата на влажното петно запълзяха към склона, после започнаха да се спускат надолу. Мъжете видяха, че Мери Роуз пада напред. Тялото й увисна от перваза и тя остана да лежи, като се мъчеше да си поеме въздух.

— Хайде — каза Катцен. — След около две минути облакът ще побелее и ще стане безвреден. Може да успеем да измъкнем нашите, преди кюрдите да се съвземат.

— Не — възрази Фалах. — Ти оставаш тук. Счупените ти ребра ще забавят и двама ни.

— Мамка му. Тогава ще се погрижа за Мери Роуз.

Фалах се съгласи и запълзя нагоре по склона. Бързината и сръчността му за миг шокираха учения. В последно време не му се случваше често да действа на открито и забравяше поразителното умение, с което местните хора се движеха по родния си терен.