Защото те обичам
- Автор: Браун Сандра
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Короткие романтические романы
Электронная книга - «Защото те обичам». Краткое содержание книги:
— Иди при Лий във фургона на Мозес и заспивай.
Тя се притисна в него, не можейки да се освободи от представата си за Кланси. Представяше си как той отива при шерифа и го известява за местонахождението на Рос Коулман.
— Не. Остани при мен през нощта, Рос. Ела, легни при мен и ме прегърни. Моля те — замоли го тя, впивайки пръсти в коженото му яке.
Той се усмихна.
— И на мен много ми се иска. Но двамата с Мозес имаме много работа тази нощ. А ти си почивай. Вдругиден потегляме направо за вкъщи.
Думата я накара да трепне и тя вдигна очи:
— Вкъщи — повтори тя като в транс. — Рос, наистина ли? Ще си имаме къща? Двамата с теб и Лий?
Тя го прегърна, обзета от желание вече да са си у дома, в безопасност.
— Наистина — увери я повторно той с нежен шепот.
Целуна я и ръцете му усетиха познатите очертания на тялото й. Тя се притисна още по-силно към него. Отговори й като я обгърна още по-страстно.
— Лидия — прошепна той, — виждаш ли какво направи с мен? — Устните му проследиха косата й, преди да я отблъсне с огромно усилие. — Имам много работа, момиче.
Потупа я по гърба и посочи към фургона на Мозес.
Как й се искаше да се разтвори в топлината на прегръдката му, да използва любовта му като щит срещу непрестанно разяждащата я мисъл за Кланси. Дали не беше по-добре да му каже всичко? За Кланси? За скъпоценностите? Тя спря и се обърна. Но той вече работеше с Мозес, подреждайки вещите върху каруцата и говорейки оживено за плановете, които бе обмислял цял следобед.
Щеше ли да се осмели да го приближи, ако Мама Лангстън се окажеше права, че той вече я обича, и да му каже, че съдбата и на двамата зависи от заварения й брат, който я беше осквернил?
Но освен заплахата, която представляваше самият Кланси, оставаше и въпросът как щеше да постъпи Рос. Ако поемеше отмъщението в свои ръце и убиеше Кланси? Това без съмнение щеше да докара закона по петите му. Или щеше да насочи отвращението си към нея? Научавайки, че Кланси все още играе съдбоносна роля в живота й, нямаше ли да прокълне мига, в който я беше взел за своя съпруга, че се беше любил с нея? Оставаше й само да се надява, че Кланси няма да успее да ги проследи.
И с тая успокоителна мисъл тя тръгна, за да се сблъска със самото въплъщение на всичките й страхове.
— Добър вечер, сестричке — изръмжа той.
Кръвта на Лидия замръзна в жилите при звука на гласа му.
Тя хвърли бърз поглед към Рос и Мозес. Мозес кладеше огън за кафе, а Рос подреждаше вещите в каруцата. Разговаряха оживено.
— Да не си полудял? — запита го тя, обръщайки глава към него. — Ако Рос само те зърне тук…
— Имаме доста да си приказваме, нали, сестричке? Като например за ония скъпоценности, дето щеше да ги даваш на бедното си братче.
Тя преглътна с усилие и пристъпи зад фургона, скривайки се от погледа на Рос, в случай, че погледнеше към нея и я видеше да разговаря с човека, за който преди време бе твърдяла, че не познава. Кланси я последва и сключи пръстите си около рамото й като менгеме.
— Къде са бижутата? Дай ми ги веднага! Тогава успя по някакъв начин да ми ги вземеш, когато оня красавец ме нападна.
— Не съм! — отвърна тя разпалено и се опита да освободи ръката си. — Исках да ги вземеш, за да се махнеш от нас. Уинстън ги хвана, докато падаше. Оставих ги обратно под дъските на фургона и…
— Донеси ги.
Тя захапа долната си устна и усети вкуса на кръв в устата си. Изпусна дълбока въздишка и каза:
— Не мога.
Той я блъсна толкова силно във фургона, че ушите й писнаха.
— Казах ти, дай ми ги — изръмжа той в лицето й.
— Рос продаде фургона тази сутрин. Няма го вече. Не знаех, че ще се отърве толкова бързо от него. Кълна ти се, Кланси. Купувачът си го прибра, преди да имам време да ги измъкна от скривалището.
Той се втренчи в нея с ненавистен поглед и после прониза с очи лагера, за да се увери в истината на казаното от нея.
— По дяволите! — изруга той и думите я блъснаха в лицето като плесник. — Е, късметът ти те напусна значи, а? — запита я той рязко.
— Какво искаш да кажеш?
Устните й бяха като гумени и не й се подчиняваха. Гърлото й бе пресъхнало, а главата — тежеше замаяна.
— Искам да кажа, че имам още пет хиляди долара, които ме чакат като награда за съобщението, че знам къде се намира скъпият ти съпруг, това имам предвид.