Защото те обичам

— Ах ти, мръсно копеле — изсъска тя, отдръпвайки се от него.

До този момент той нямаше представа колко грозна може да бъде в някои моменти тя. Лицето й се изкриви в зловещо гротескна маска. Тя беше развратна до мозъка на костите си и винаги щеше да прави това, което й се иска. Буба не усети нищо, освен пълно облекчение, че е послушал думите на Рос.

— Ти не беше мъж, докато аз не ти показах как да станеш. И всеки път, когато бях с теб, имах чувството, че лягам с нерез. Чуваш ли ме? — извика тя. — Мръсен нерез!

Буба се ухили широко.

— Е, в такъв случай не бих могъл дори и да мечтая за по-добра учителка. Благодаря ти за уроците и за всичко останало.

Той се изправи и се отдалечи с онази спокойна, отпусната стъпка на човек, отхвърлил тежък товар от плещите си.

Присила се обърна, обзета от безсилен гняв. Майка й стоеше точно зад нея. Тясното й лице аленееше. Ноздрите на костеливия й нос се свиваха. Тя протегна мършава ръка и зашлеви дъщеря си колкото сила има, оставяйки следи от пръстите си върху бузите й.

Момичето дори не мигна. То не откъсна очи от майка си, и докато я гледаше, бавна усмивка разтвори съблазнителните й устни. Без да каже и дума, тя влезе във фургона, свали един голям куфар, изблъска настрани безмълвния си баща, и започна да си събира дрехите.

— Какво мислиш, че правиш, госпожичке? — попита Лиона Уоткинс.

— Тръгвам си. Отивам в Джеферсън, където започвам работа.

Безцветните очи на Лиона примигаха гневно няколко пъти.

— Няма да ходиш никъде.

— Погледни ме! — Присила се завъртя към майка си. — Нямам намерение да свърша живота си нещастна и изсушена дъртачка като теб, в някаква забравена и от Бога ферма с някой стар пръдльо като него. — Тя посочи към баща си с показалец. — Аз ще живея моя живот.

— Как? Та ти ще умреш от глад?

Присила продължи да си събира багажа с презрителна усмивка.

— Още преди да се здрачи и ще имам работа.

— Какво ще работиш?

Присила щракна ключалките на куфара и отново изгледа майка си.

— Ще работя това, което ми доставя удоволствие — изрече тя с пламтящи очи. — Което много отдавна правя за тоя, дето духа. Но отсега нататък ще ми плащат за него.

— Курва? — прошепна Лиона с разкривени черти. — Ти ще станеш курва?

Присила се усмихна доверително.

— Най-високо платената в историята. Виждаш ли, мамо, когато не те обичат, ти умираш да бъдеш обичана. Години съм си мечтала някой да ме обича. Мисля да събера в пари всичката тая любов, която ти не ми даде. И всеки път, когато прегръщам мъж, ще си мисля за всички онези случаи, когато ти не си ме прегърнала. Остани си със здраве.

Тя смъкна куфара от фургона и скочи до него. Вдигна го и пое към Джеферсън, без да се обърне назад.

Лиона се нахвърли бясно върху съпруга си.

— Ти, безгръбначен идиот такъв, така ли ще ми седиш като някой пън?