Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Детето ми. Моята Айла. Щерка ми е мъртва. Отиде си. Бедничката, горкичката ми Айла. Вече не е между живите.
Айла съзря Уба, прегърнала в страха и объркването си нозете на майка си. Коленичи пред мъничкото момиченце.
— Виждаш ме, нали, Уба? Точно пред теб съм — Айла видя в детските очи да просветва познанството, но в следния миг Ебра грабна и отнесе момиченцето настрани.
— Искам Айла — жестикулираше, Уба като се напъваше да слезе.
— Айла е мъртва, Уба. Няма я. Това не е Айла, а само духът и. Ще трябва да намери пътя си към отвъдния свят. Ако се опиташ да говориш с него, ако го забелязваш, духът ще се опита да те отнесе със себе си. Щом го виждаш, това ще ти донесе нещастие. Не го гледай. Нали не искаш да си нещастна, Уба?
Айла се свлече на земята. Всъщност досега не знаеше какво означава смъртното проклятие и си бе представяла какви ли не ужаси, но действителността бе далеч по-жестока.
Айла бе престанала да съществува за Клана. Не беше никаква преструвка, не беше постъпка само колкото да я сплаши, ами тя наистина не съществуваше. Тя бе дух, който по една случайност бе видим, все още придаваше на тялото и някакво подобие на живот, но Айла бе мъртва. Смъртта за хората от Клана бе промяна на състоянието, пътешествие към друго измерение на съществуване. Жизнената сила бе невидим дух, в това никой не се съмняваше. В един миг човек можеше да е жив и в следващия мъртъв без видими промени, само това, което го караше да се движи, да диша и живее, си отиваше. Същността на истинската Айла вече не бе част от техния свят, бе принудена да се пресели в отвъдното. Изобщо нямаше никакво значение дали тялото, което оставаше, бе студено и неподвижно или топло и живо.
Само една крачка бе до вярването, че същността на живота може да бъде прогонена. Ако тялото и все още не беше го усетило, скоро и това щеше да стане. Всъщност нямаше човек, който да вярва, че тя ще се върне, дори и Брун не вярваше. Тялото и, празната черупка не можеше да бъде жизнеспособна, докато не разрешаха на духа да се завърне. Без жизнения дух тялото не можеше да се храни, да пие и скоро щеше да отпадне. Ако човек твърдо вярваше в тази представа и щом любимите същества вече не забелязваха съществуването му, тогава човек не съществуваше, нямаше защо да яде, да пие, да живее.
Но докато духът остане близо до пещерата, давайки живот на тялото, въпреки че вече не бе част от него, и силите, които го бяха прогонили, се навъртаха наоколо можеха да пострадат все още живите, можеха да се опитат да отмъкнат още нечий живот със себе си. Не бяха редки случаите стопанката или някой друг обичан близък на прокълнатия да се поминат скоро след неговата кончина. Кланът не се интересуваше дали духът ще вземе със себе си тялото или ще зареже неподвижната обвивка, но всички искаха духът на Айла да си върви и при това по-бързо.
Айла наблюдаваше познатите люде около себе си. Те се отдалечиха, заеха се с ежедневните си задачи, но всички бяха малко или много напрегнати. Креб и Иза влязоха в пещерата. Айла се изправи и ги последва. Никой не се опита да и попречи, само държаха Уба по-далечко. Смяташе се, че децата се ползват от извънредна закрила, но никой не искаше да прекалява. Иза насъбра всички вещи на Айла, включително и кожите и за спане и постелката от суха трева, с която бе застлана изкопаната дупка в земята и ги отнесе извън пещерата. Креб отиде с нея, като се спря да вземе горяща главня от огъня в пещерата. Жената хвърли всичко до един незапален огън, който Айла бе забелязала преди и бързешком се върна в пещерата, докато Креб подпали огъня. Направи няколко безмълвни жеста — повечето от тях бяха непознати за момичето — над вещите и огъня.
С нарастваща тревога Айла наблюдаваше как Креб се захвана да предава всяко от нещата и на палещите пламъци. За нея нямаше да има погребален обред, това бе част от наказанието, част от проклятието. Но всички нейни следи трябваше да бъдат унищожени, не трябваше да остане нищо, което да я задържи. Забеляза как пръчката и за копане пламна, после кошницата и за бране, рогозката от суха трева, дрехите и, всичко бе погълнато от огъня. Видя как потрепери ръката на Креб, когато посегна към коженото и наметало. Притисна го към гърдите си за миг, после го хвърли в огъня. Очите на Айла плуваха в сълзи.