Нищо за губене

— От комбината до града има повече от трийсет километра.

— До центъра на града са точно трийсет — каза Ричър. А до покрайнините — само двайсет.

— Става дума за секретна информация — каза Конър. Не може да се запише в никакъв списък.

Ричър кимна.

— Разбираме. Но трябваше да ни информирате, неофициално.

— На мен ми изглежда, че сте достатъчно информирани.

— Да, но сега искаме да уточним някои подробности. След като вече знаем, сме по-предпазливи.

— Значи трябва да говорите с Министерството на отбраната.

— По-добре да не говорим с тях. Ще започнат да се питат как сме разбрали. И първото им предположение ще бъде, че твоите момчета са се разприказвали.

— Моите момчета не правят така.

— Аз ти вярвам. Но искаш ли да се обзаложиш, че и в Пентагона ще ти повярват?

— Какви подробности? — каза Конър.

— Смятам, че имаме право да знаем кога и как се транспортира обедненият уран и по какъв маршрут.

— Притеснявате се да не минава по главната улица на Хоуп ли?

— И още как.

— Е, не минава.

— Всичко отива на запад?

— Нищо не отива никъде — отвърна Конър.

— Как така? — попита Вон.

— Вие не сте единствените, които се притесняват обясни той. — Щатските власти също са се стреснали. Искат да затварят междущатската магистрала и да използват въоръжен конвой. Но очевидно не могат да го правят редовно. Затова смятат да транспортират урана веднъж на пет години.

— Преди колко време беше първият конвой?

— Преди николко. Първият конвой ще бъде след около две години.

— Значи засега съхраняват урана в комбината?

Конър кимна.

— Изнасят стоманата и оставят обеднения уран.

— И колко са събрали?

— Към този момент около двайсет тона.

— Виждал ли си го?

Конър поклати глава.

— Търман докладва всеки месец.

— Нямаш ли нещо против това?

— Кое?

— Онзи тип седи върху цяла планина от нещо много опасно — обясни Ричър.

— Е, и? Какво може да направи с него?