Францисканският заговор

Гласът на Орфео затрепери, ръката му също. Децата се спогледаха, после обърнаха погледи към разказвача.

Забелязала борбата на чувства, разиграваща се в душата му, Амата пое нишката на историята:

— Принцът отишъл да разкаже на една дама, с която се бил запознал наскоро, за претърпяната загуба на приятеля си. Тя го помолила да я придружи като неин охранител в пътуването й до родния й дом и той се съгласил. И знаете ли какво?

Амата най-неочаквано обиколи с поглед всички деца.

— Когато пристигнали в дома й, се оказало, че това е крепостта, където той бил видял онази малка принцеса.

Орфео бе успял да се окопити и да възстанови гласа си.

— Принцът осъзнал, че дамата е същата принцеса, която търсил през всичките тези години. — Допря пръста си до обвития в кърпичка пръст на Амата.

— И той поискал ли ръката й, та да заживеят в мир и сговор? — попита Терезина.

Орфео се загледа в озарените от очакване личица. Погледна Амата и в очите му заблестя същият въпрос.

Тя поклати глава.

— Това си е твоята приказка — отвърна Амата.

— Не веднага — рече накрая търговецът. — Най-напред искал да се реваншира пред принцесата. Помолил я да го вземе на служба като неин рицар и да го изпрати на мисия. — Орфео замълча за миг, после продължи: — Но тази приказка ще ви разкажа някой друг път.

— Разкажи ни я сега — проплака Терезина.

— Сега трябва да поговоря с леля ти — рече Орфео. — Насаме. — Направи знак на децата да се изправят. — Идете да поскитате из гората — може пък да намерите нещо интересно. Само не се отдалечавайте много.

— Не се тревожи. Няма да се загубим. Играем си тук по цял ден.

Щом децата се скриха от поглед, Амата легна на одеялото, затворила очи, по-объркана от всякога. Завивката й се стори твърда, щом Орфео помръдна до нея. Гръдта му притисна нейната, той се надвеси над нея. Когато устните му докоснаха бузата й, в крайчетата на очите й се събраха сълзи. Тя обаче отказа да ги отвори, за да го погледне. Обви ръка около шията му и го придърпа към себе си, докато лявата й ръка търсеше дръжката на кинжала. Бернардоне, Бернардоне! Това име бумтеше в ушите й като сатанински тътен. Тя стисна дръжката на ножа и вдигна ръка, но затрепери тъй неконтролируемо, че оръжието изпадна от пръстите й. Отскочи от рамото на Орфео и се изтърколи безобидно на одеялото.

Мъжът погледна ножа, после сълзите, рукнали по бузите на Амата. Пое брадичката й в шепата си.

— Аз не съм ви враг, мадона. Баща ми бе ваш враг. Симоне дела Рока бе ваш враг. Синът му Калисто би се радвал да ни види и двамата в гроба. Но аз съм тук, за да ви помогна с каквото мога. — Вгледа се в очите й, изражението му помръкна от тъга. — Обичам те, Аматина.

Дълбочината на погледа му погълна и последните искрици омраза в сърцето на Амата. Тя го прегърна и го притисна силно към себе си.

— Тогава какво искаш от мен? — прошепна.

Устните му се движеха плътно до ухото й, толкова близо, че усещаше дъха му.

— Наистина ли искаш да го изрека, при все че децата играят толкова наблизо? — Той вдигна глава и се отдръпна от нея, ъгълчетата на устните му трептяха дяволито. После лицето му изведнъж стана сериозно.