Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
С леко залитане към нея се приближаваше Уривал, понесъл кана с вино и плодове и тумбеста чаша в другата си ръка. Отпусна се до нозете й и заяви:
— Прекрасна вечер!
— След някоя и друга чашка всичко става поносимо. Колко вино ти се събра тази вечер? — кимна тя към чашата.
— Загубих им бройката, господарке моя — каза той с престорено разкаяние и се усмихна широко. — Роан като че ли проявява чувствата си прекалено открито, не мислиш ли?
— Май с всички е така… И какво от това, не е ли чудесно, че всички изглеждат толкова щастливи? Богинята да ги благослови — погледът й несъзнателно потърси Рьолстра, който седеше с дъщерите си под клоните на едно дърво.
— Не се тревожи — побърза да я успокои Уривал. — Тази вечер само си хапва и се усмихва. Дори не е забелязал, че Роан е оглупял от щастие.
— Едва ли е точно оглупял — Шонед не би му позволила — засмя се Андраде. — Виж, пак тръгна към нея. Е, тя ще се по-нацупи, ще се дръпне, и… Ето я, дръпна се от него!
— Добре е поне единият да не си губи съвсем ума. Дали и ние с теб сме били някога толкова млади?
— Сигурно, но толкова отдавна, че нищо не си спомням, приятелю.
Уривал се засмя.
— Пийни малко вино и може да си спомниш много повече, отколкото допуска собственото ти достойнство.
Изоставен от момичето на своите мечти, Роан спря при сестра си, взе чашата й и отпи глътка вино.
— Жаден съм — каза той.
— Роан! Дай си ми веднага чашата! И престани да се държиш с Шонед като глупак. Нали уж трябваше да се държиш като безмозъчен княз, който все още не е решил какво иска. Наистина изглеждаш достатъчно глупав, щом като не можеш да скриеш, че си влюбен или пиян, а може би и двете.
Той й се усмихна с обич и дръпна чашата по-далече от нея.
— Ианте и Пандсала още не са дошли, а те са най-сериозните кандидатки за царствената ми ръка, глава и всичко останало. Пък и тази вечер с Шонед не сме си разменили и десетина приказки. — Той помълча и изведнъж каза: — Въпреки всичко смятам да танцувам с нея.
— Само да си посмял!
— Може би си права — въздъхна князът. — Ако я докосна, едва ли ще мога да се въздържам повече…
Чей ги слушаше с благосклонна усмивка, после се пресегна и взе от ръката му чашата на жена си.
— На пияния княз всичко е позволено.
— Пиян от щастие — кимна Роан. Тобин се разсмя.
— Колко си хубав, Роан!
— Така си е. А ти си наистина красива — добави щедро той. — А, ето я и Пандсала — най-после дойде да вечеря. Ще гледам да й се докарам, ще правя мили очи и на всички останали, проклети да са!
Следващия танц посвети на Пандсала, после покани и другите дъщери на Върховния княз. Танцува със сестра си и през цялото време така я разсмиваше, че накрая тя се заля от смях и забрави стъпките. Танцува с дъщерите и жените на всички останали князе и васали, и се представи точно така, както всички очакваха — млад княз, опиянен от първото си светско събиране и от собственото си вино. Дори и някой от близките му да се досещаше за истинската причина на повишеното му настроение… Е, можеха да си мислят каквото искат — до края на следващия ден бездруго всички щяха да разберат защо е изглеждал толкова щастлив тази вечер. Роан изгаряше от нетърпение.
Виното и музиката се лееха в изобилие през цялата нощ, луните сияеха пълни и ярки, и Роан нареди да изгасят част от свещите. Мекото лунно сияние хвърляше сребристи отблясъци върху огрените от обич лица и коприната на изящните дрехи. Беше пийнал повече от достатъчно, за да събере кураж и да покани на танц Шонед, но когато я потърси с поглед, не видя никъде златисточервеникавия ореол на косите й. Въздъхна опечален — може би отново бе събудил ревността й и това бе съвсем обяснимо. Цяла нощ бе танцувал с всички жени наоколо, но не и с нея… Сигурно се бе прибрала в палатката.
А, това беше идея…
Върху лицето му се изписа усмивка и намерение да напусне собственото си празненство, когато изведнъж пътят му бе преграден от разтворените ръце на Ианте, която го канеше да танцуват. Принцесата изглеждаше изключително съблазнителна в тъмновиолетовата си дреха, обшита със сребърни мъниста, които проблясваха загадъчно на лунната светлина. Той постави ръцете й върху раменете си и двамата бавно се понесоха в стъпките на разнежващия танц.