Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Троянците съгледали идващия Идоменей и се нахвърляли върху него. Идоменей се устремил към троянците и ги принудил да бягат. Виждайки как Идоменей отблъсква троянците, Приамовият син Деифоб повикал на помощ Еней. Заедно нападнали те Идоменей, като повикали още Парис и Агенор. Около Идоменей се започнала страшна сеч; на помощ му се притекли мнозина герои. Загърмели от силните удари медните доспехи по гърдите на героите.
Хектор пък се сражавал там, където двамата Аяксовци отбранявали корабите; застанали един до друг, те се биели упорито; така воловете, свързани с общ хомот, влачат по нивата плуга и дружно вървят по браздата, порейки дълбоко земята. Много воини се биели около Аяксовци. А зад тях локрийци, въоръжени с лъкове и прашки, пускали облаци от стрели срещу настъпващите. Троянците насмалко щели да се огънат, но героят Полидамант дал съвет на Хектор да повикат на помощ най-храбрите герои и да решат дали да се нахвърлят върху гръцките кораби, или пък да отстъпят. Хектор тръгнал да събира героите, но мнозина от тях не намерил — едни лежали вече мъртви край корабите на гърците, други, страдайки от рани, се били отдръпнали от бойното поле. Само Парис отбивал напора на гърците. Хектор отправил укор към Парис, но този укор бил несправедлив: Парис се биел храбро — не той носел вината, че мнозина от героите били ранени, а още повече от тях били убити. Парис призовавал Хектор да поведе троянците в бой. Като хала връхлитали в боя троянците, но техният напор не смутил гърците. Аякс Теламонид съзрял Хектор и го повикал да се приближи към редиците на гръцките воини. Над Аякс се появил виещ се орел и гърците радостно възкликнали при вида на това знамение. Но предвожданите от Хектор троянци със страшен крясък нападнали гърците. Със също такъв вик им отговорили и гърците и крясъкът на двете войски стигнал до самото небе.
Тоя крясък на войската бил чут от Нестор, който седял в шатъра си заедно с Махаон. Нестор грабнал щита и копието си и излязъл от шатъра. Старецът се запътил към цар Агамемнон. Той срещнал царя на Микена, Диомед и Одисей, които били ранени и се движели, опирайки се на копията си. Те искали да погледат битката. Сърцата им се свивали от болка, когато гледали те, че боят вече се води при корабите. Вождовете били натъжени поради това, че е разрушена стената, която гърците били изградили, за да се отбраняват от нападението на троянците. Те не знаели как да помогнат на войските, какво да направят за спасяване от гибел. Агамемнон вече бил готов да даде заповед да спуснат корабите в морето. Но Одисей го възпрял, тъй като се страхувал, че ако вземат да спускат корабите, гърците повече ще мислят за бягство, отколкото за бой. Диомед пък посъветвал да се облекат в доспехите си и да се покажат пред войската, за да повдигнат по такъв начин духа й, но да не вземат участие в сражението, за да не бъдат повторно ранени.
В това време богиня Хера, виждайки неуспеха на гърците, решила да им помогне с хитрост. Тя решила да приспи Зевс и докато той спи, да даде победа на гърците.
Богиня Хера бързо полетяла от Олимп за Лемнос и там намерила бога на съня Хипнос. Дълго Хера увещавала да приспи гръмовержеца Зевс, но Хипнос отказвал, тъй като се страхувал, че ще си навлече гнева на Зевс. В края на краищата тя успяла да убеди Хипнос. Заедно с бога на съня Хера бързо долетяла на върха на планината Ида. Хипнос тайно от Зевс се укрил на една грамадна ела под образа на сладкогласна птица и го потопил в дълбок сън. После Хипнос полетял от високата Ида при земетръсеца Посейдон и му казал, че Зевс спи.
Посейдон се зарадвал и още повече въодушевил гърците да се бият. Агамемнон, Диомед и Одисей, забравили раните си, лично строили редиците на гръцката войска. Войската потеглила под предводителството на Посейдон срещу троянците. Морето закипяло, вълните му с шум стигали до самите кораби и шатри на гърците и те настъпвали срещу троянците подобно на морските вълни. Пак започнало ужасно сражение. Хектор замерил с копие Аякс, но не го наранил. Аякс на свой ред с грамаден камък нанесъл на Хектор удар в гърдите. Както се строполява дъб, треснат от Зевсова светкавица, така рухнал на земята Хектор: копието паднало от ръцете му, а грамадният щит го притиснал към земята. Гърците се впуснали към Хектор, но троянски герои защитили Приамовия син и го изнесли от бойното поле. Те положили изпадналия в безсъзнание Хектор на брега на река Ксант и поръсили лицето му с вода. Хектор въздъхнал, отворил очи, привдигнал се и от устата му бликнала кръв. После пак се обърнал по гръб и отново изгубил съзнание. Като видели, че Хектор е сразен с камък от Аякс, гърците се нахвърлили още по-съгласувано срещу троянците. Още по-яростно закипял боят. В това сражение намерили смъртта си много герои както от страна на гърците, така и от страна на троянците. Троянците били обърнати в бягство и се спрели едва тогава, когато се озовали вече зад насипа, който ограждал стана на гърците.