Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Гръмовержецът Зевс вдигнал страшна буря. Облаци прах се понесли към корабите на гърците. Въпреки бурята гърците храбро отбранявали стената. Троянците изкъртвали зъбците от нея и разклащали гредите, върху които били закрепени кулите, за да ги сринат. Гърците посрещнали настъпващите с камъни, стрели и копия. Двамата Аяксовци въодушевявали гърците да се защищават упорито. Като се прикривал с щита си, с две копия в ръце към вратата се приближил могъщият Сарпедон и повикал ликийския герой Главк да му помага. Вратата била отбранявана от Менестей. Той изпратил да повикат на помощ Аяксовци. Явили се да помогнат на Менестей Аякс Теламонид, брат му Тевкър и Пандион. Чрез силен удар с грамаден камък Аякс смъкнал героя Епикъл, който насмалко щял да се покатери на стената. Тевкър ранил със стрела Главк. Но Сарпедон не отстъпвал. Той дори успял да разруши част от стената, обаче Аякс и Тевкър отблъснали и него. Сарпедон въодушевил за нов пристъп своите ликийци. Още един път се нахвърлили те на стената, но гърците не им позволили да я овладеят. Ликийците не можели да завладеят стената, но и гърците не можели да ги пропъдят. Нито ликийците, нито гърците можели да добият превес в битката. Пръв се вмъкнал в стана на гърците могъщият Хектор. Той сграбил грамаден камък, какъвто двама мъже едва биха могли да помръдват, и то само с лостове, и треснал с него във вратата. Срещу силата на удара не устояли нито вратата, нито грамадното резе; вратата изпращяла и се разтрошила на парчета. Хектор се хвърлил през нея в стана; в очите му пламтял гняв. Втурнали се подир него и троянците. Стената била превзета с пристъп. Гърците хукнали да бягат и дотичали до корабите си. В лагера настъпило объркване.
БОЙ ПРИ КОРАБИТЕ
Изложено според поемата на Омир „Илиада“.
Започнал се бой при самите кораби. Зевс не следял вече боя, тъй като бил сигурен, че никой от боговете няма да се реши да помага на гърците. Виждайки това, бог Посейдон бързо потеглил от тракийските планини, откъдето наблюдавал битката, към двореца си; под краката на гневно вървящия бог затреперали планините. Дошъл в двореца си Посейдон, впрегнал своите морски коне в колесницата и се понесъл по вълните на морето към Троя. Посейдон оставил конете би с колесницата в една просторна пещера на морския бряг, а краката на конете спънал със златни вериги. Под образа на Калхас той се явил пред Аяксовци и ги въодушевил за бой. Богът влял в телата им голяма сила, като ги докоснал с жезъла си. Аяксовци разбрали, че с тях говорел бог под образа на Калхас, и още по-храбро се втурнали в битката. Посейдон преминал по редиците на гърците и подбуждал всички да се сражават храбро. Събрали се около Аяксовци войнските редици и щит до щит, шлем до шлем, с насочени копия зачакали настъпващите троянци. Заедно с гражданите на Троя настъпвал и Хектор.
Както тежък камък, откъснал се от скала, се търкаля надолу от върха на планината, докато се търкаля в долината и остане да лежи там неподвижно, така се носел Хектор с копие и щит към редиците на гърците. Спрял се той пред гъстите редици и въодушевявал троянците да пробият строя на гръцките воини. Започнал упорит бой. Много гърци паднали в битката. Паднал и Посейдоновият внук Амфибах. Разгневил се бог Посейдон. Той внушил на цар Идоменей да отмъсти за смъртта на внука му. Идоменей се облякъл в блестящи доспехи и като ослепителна Зевсова светкавица се хвърлил в сражението. Идоменей срещнал Мерион, който току-що бил счупил копието си при удар в щита на Приамовия син Деифоб и отивал да си вземе ново копие. Идоменей дал на Мерион копие и двамата герои отишли на левия фланг на гърците.