Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Едва бях приключил с разопаковането, когато чух стъпки в коридора. Почукване на вратата ме извести, че ваната за лорд Златен е пристигнала. Мъкнеха я две момчета, последвани от други трима, понесли ведра с гореща и студена вода. Очакваше се аз да ги смеся, за да постигна предпочитаната от лорд Златен топлина. После дойде още един младеж, с поднос с благоуханни масла, от които господарят ми да може да си избере, и още един с цял наръч кърпи. Дойдоха и двама мъже, понесли изрисувани паравани, които трябваше да пазят лорда от течение, докато се наслаждава на къпането си. Никога не съм бил особено схватлив за социалните ситуации, но колкото и да ми бяха мътни, започнах да осъзнавам високото светско положение на моя господар. Такова щедро посрещане се полагаше най-вероятно за височайши дворцови особи, а не за някой безимотен благородник, със съмнителен произход. Популярността му в двора очевидно надвишаваше първоначалната ми представа за нея. Смути ме това, че не я бях схванал от самото начало. Но бързо и безпогрешно осъзнах причината за това.
Аз знаех кой е той. Знаех миналото му или поне много повече, отколкото който и да било от обожателите му. За мен той не беше екзотичният и приказно богат благородник от някоя далечна джамайлийска фамилия. За мен той беше Шутът, въвлечен в поредната си заплетена игра, и аз все още очаквах всеки момент да спре жонглирането и да остави всичките си хвърчащи илюзии да се разсипят по земята. Но такъв миг на откровение изобщо не предстоеше. Лорд Златен беше реален, толкова реален, колкото беше някога Шутът за мен. За миг останах замръзнал, стъписан от тази разбулваща се истина. Лорд Златен беше толкова реален, колкото и Шутът. А следователно и някогашният Шут също бе толкова реален, колкото сегашният лорд Златен.
Кой тогава беше този човек, когото бях познавал през почти целия си живот?
Намек за присъствие, по-скоро мирис, отколкото мисъл, ме привлече към прозореца. Погледнах, не към реката, а долу в храстите под прозореца. Умът на Нощни очи леко се отърка в моя, подканяше ме да контролирам връзката си на Осезание. Две тъмни очи погледнаха нагоре и се взряха в моите. Котка, потвърди деликатният му допир, преди дори да съм помислил да го попитам. Вони на котешка пикня по ъглите на конюшнята и под храстите зад нея. Котешки изпражнения, заровени в лехите с рози. Котки навсякъде.
Повече от една? Котката на Предан е подарък от това семейство. Може би ги предпочитат като ловни животни.
Това е сигурно. Миризмата е натрапчива. Призлява ми от нея. Нямах голямо желание да срещна такова чудо очи в очи. Единственото, което знам за котките, го научих този следобед, когато Хеп предложи да се сприятеля с една. Само си показах носа през вратата и онази оранжева фурия излетя срещу мен, само нокти и слюнка.
Не знам повече за тях от теб. Бърич не държеше котки в конюшнята.
Той е по-разумен, отколкото си давахме сметка с теб.
Зад мен тихо се отвори и затвори врата. Обърнах се светкавично, но се оказа само лорд Златен — един от малцината на този свят, които можеха да ме изненадат. Спомних си бързо ролята си и му се поклоних.
— Господарю, погрижих се за нещата ви. Банята ви очаква.
— Много добре, Беджърлок. А, да, нощният въздух освежава. Гледката приятна ли е?
— Великолепна, сър. С широка панорама над речната долина. А нощта е чудесна, с почти пълна луна, която ще накара повечето вълци да вият.
— Нима? — Той бързо отиде до прозореца и погледна надолу към Нощни очи. Усмивката, която огря лицето му, бе искрена. Вдиша дълбоко и доволно, сякаш се наслаждаваше на въздуха. — Хубава нощ, наистина. Безспорно много нощни същества ще излязат на лов. Дано и нашият лов утре да тръгне така добре като техния на лунна светлина. Жалко е, наистина, че трябва да отложа лова чак до утре. Поканен съм на късна вечеря с лейди Бресинга и сина й Любезен. Но те ме извиниха за малко, за да се поосвежа. Ти, разбира се, ще ме придружиш на вечерята.