Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Дори насън не виждаме покой
Дори насън не виждаме покой - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дори насън не виждаме покой

Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:

Дори насън не виждаме покой
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 289
Перейти на страницу:

— Отгоре на костотрошачката има един такъв винт, та взе, че се счупи. Ама какво съм виновен аз? Той ме изрита. „Дръвник с дръвник, вика, иди, вика, да ти ударят пет по задника и пак ела…“

— Ами да разберем кой бие, може да е някой наш брат, студент. Да се разберем предварително, да съберем по пет гроша от човек и да му ги пробутаме…

— Когато има много тлъстини, не трябва да се нагорещява зъбецът, той и без това ще си изстине в сланината. Вземи щипците и лекичко махни сланината…

— Ами нали господните подножки са за краката, по-широки са и са с клинове, а ръкавиците на великомъченицата са с винтове и са специално за ръцете, разбра ли?

— Майтап, братя? Влизам, гледам — кой е във веригата? Фика Червенокосият, месарят от нашата улица, когато биваше пиян, все ми дърпаше ушите. Дръж се, мисля си, сега аз ще се порадвам…

— А Пекор Бърната, откакто монасите сутринта го отмъкнаха, не се е върнал. И на изпит не дойде.

— Ех, трябваше да му приложа мелачката, а аз, глупакът, ударих го с пръта по хълбока и му счупих едно ребро. Тогава отец Кин ме хвана за косата, ритна ме с ботуш по опашката, ама толкова точно, братя, че искри ми изскочиха, страшно боли. „Какво правиш, бе, вика, материала ми разваляш?“

Гледайте, гледайте, приятели, мислеше си Румата и бавно въртеше глава ту насам, ту натам. Това не е теория. Никой досега не е виждал такова нещо. Гледайте, слушайте, филмирайте… и ценете, и обичайте, дявол да ви вземе, своето време и наведете глави пред паметта на онези, които са минали през това нещо! Вглеждайте се в тези муцуни — млади, тъпи, равнодушни, свикнали на всякаква жестокост, но недейте вири нос, вашите собствени прадеди не са били по-добри…

Забелязаха го. Десетки очи, видели какво ли не, се вторачиха в него.

— Я, гледайте един дон. Целият е пребледнял.

— Хе… Знае се, че благородниците не са свикнали…

— В такива случаи, казват, трябвало да им се дава вода, но верижката е късичка, няма да стигне…

— Голямо чудо, ще се оправи…

— На мен да ми падне такъв… Тия, каквото ги питаш, това ще ти отговорят…

— Я по-тихо, братя, че като замахне… Я колко гривни има… И документ носи.

— Май нас гледа… А да си стоим настрана.

Те вкупом се махнаха от мястото, отидоха в сянката и оттам поглеждаха с предпазливите си паешки очи. Хайде, стига ми толкова, помисли си Румата. Той понечи да хване за расото монаха, който претича покрай него, но в същия момент забеляза трима, които не бързаха, а бяха заети с работа на място. Те пердашеха с пръчки палача: очевидно за небрежност. Румата отиде при тях.

— В името господне — тихо каза той, като издрънча с гривните.

Монасите оставиха пръчките и се взряха.

— Да пребъде името му — каза най-високият.

— Отци — каза Румата, — я ме заведете при коридорния надзирател.

Монасите се спогледаха. Палачът пъргаво изпълзя и се скри зад варела.

— А за какво ти е? — попита високият монах.

Румата мълчаливо поднесе документа до лицето му, подържа го малко и го дръпна.

— А-ха — каза монахът. — Е, днес аз съм коридорен надзирател.

— Прекрасно — каза Румата и нави документа на тръбичка. — Аз съм дон Румата. Негово преосвещенство ми подари доктор Будах. Иди ми го доведи.

Монахът пъхна ръка под качулката и шумно се почеса.

— Будах? — каза той колебливо. — Кой беше този Будах? Развратителят ли?

— Не — каза другият монах. — Развратителят е Рудах. Него го пуснаха още през нощта. Отец Кин сам му свали веригата и го изведе навън, а аз…

— Глупости, глупости! — нетърпеливо каза Румата, като се потупваше с документа по бедрото. — Будах. Който отрови краля.

— А-а-а… — каза надзирателят. — Зная го. Но той сигурно вече е на кола… Брат Пика, иди виж в дванайсета килия. Ти ли ще го изведеш? — попита той Румата.

— Естествено — каза Румата. — Той е мой.

— Тогава дай документа тук. Ще ми потрябва. — Румата му подаде документа.

Надзирателят го повъртя малко в ръцете си, разглеждайки печатите, после каза с възхищение:

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)