Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
Като стигнах до входната врата, извадих за всеки случай малкия нож на потока от ножницата на хълбока ми. Почти се боях да наруша обкръжаващата ме тишина. Въпреки това зачуках гръмко с дръжката на ножа, докато Има Зецивис не ми отвори.
— Госпожице Ноавек — каза Има.
За пръв път не се усмихваше. Вместо това гледаше оръжието в дясната ми ръка.
— Здравей — отвърнах. — Може ли да вляза?
Без да дочакам отговор, влязох във фоайето. Подът беше дървен, вероятно направен от тъмните дървета край къщата, същата дървесина, от която имаше изобилие в имението Ноавек. Тук стените бяха малко, почти целият под — гол, а всички мебели — изцяло бели.
Има носеше халат с бледа лъскавина и косата ѝ се разстилаше около раменете.
— Идваш да ме убиеш ли? — попита тя със спокойно изражение. — Предполагам има логика да довършиш започнатото. Първо съпругът ми, после дъщеря ми…
Хрумна ми да я уверя, че не съм искала да убивам нито един от двамата, че смъртта им още преследва кошмарите ми. Че чувах сърцето на Узул всяка сутрин, преди да се събудя, и виждах Лети в ъгли, в които не бе стъпвала приживе. Но нямаше смисъл да ѝ разкривам всичко това.
— Идвам просто да поговорим — казах вместо това. — Ножът е за самозащита.
— Не мислех, че ти трябват ножове — коментира Има.
— Понякога са по-ефективни — обясних. — По-дискретно вселяват страх в противника.
— Хм. — Има ми обърна гръб. — Ела да седнем.
Поведе ме към всекидневната с подредени в квадрат ниски дивани, която виждах още от фоайето. Включи осветлението с леко докосване и изпод диваните се изля меко сияние, а фенерът върху ниската стъклена маса се озари от рояк фензу. Изчаках първо тя да седне, разстилайки халата върху краката си, за да не се оголят. Изтънчена жена беше.
— Изглеждаш по-добре от последния път, в който те видях — отбеляза тя. — Ще излъжа, ако кажа, че не гледах с удоволствие как кървиш.
— Да, сигурна съм, че доста хора са се позабавлявали отвърнах хапливо. — Но не е ли малко трудничко да си приписваш възвишен морал, при положение че жадуваш за нечия кръв?
— Ти първа се провини.
— Никога не съм твърдяла, че съм по високите етажи с теб — заявих. — По-скоро, че ти си на ниските с мен.
Има се засмя и без съмнение се канеше да ме замери със следващата си обида, когато продължих.
— Знам, че брат ми те отвращава не по-малко от мен. Отдавна го знам — уверих я. — И те съжалявах, задето ти се налага да си с него, за да оцелееш. Мислех, че просто си отчаяна и правиш каквото е нужно.
Лицето на Има потрепна. Тя отправи поглед през един от скъпите прозорци към Воа и океана отвъд столицата, видим от тази височина, макар и да приличаше на празна шир като крайните предели на космоса.
— Мислила си? В минало време? — попита накрая Има.
— Днес започнах да проумявам, че всъщност не си отчаяна, не и както си представях. Всичко е изцяло под твой контрол, нали?
Тя обърна глава към мен и лицето ѝ внезапно придоби суров вид. Бях привлякла вниманието ѝ.
— Загубила си много повече, отколкото предполагах. Още преди да докосна съпруга ти. Фамилията ти е Сурукта — заявих. Зосита Сурукта, сестра ти, е напуснала планетата, след като са я заловили да преподава чужди езици на съседите си, а наскоро бе екзекутирана заради участието си в бунта на ренегатите. Преди да я хванат обаче, племенникът ти бил убит за назидание, а племенницата ти, Тека, загубила едното си око по нареждане на брат ми.
— Престъпленията на семейството ми са в миналото — рече Има с леко разтреперан глас. — Не можеш да ме държиш отговорна за тях.
— Не се и опитвам — каза с кратък смях. — Просто ти обяснявам откъде знам, че от доста време си с бунтовниците.
— Хм, сериозна теория си съчинила коментира Има и странната ѝ усмивка се завърна. — На ръба съм да се омъжа за брат ти и да затвърдя мястото си като една от най-влиятелните фигури в Шотет. Омъжих се за Узул Зецивис, за да постигна целта си. Тази цел. Социално издигане. Имам талант в тази насока. Но ти едва ли ще разбереш, като се има предвид, че си родена с привилегии.
— Искаш ли да ти кажа кое те издаде? — попитах, напълно игнорирайки оправданието ѝ. — Първо, ти предаде Узул. Знаела си какво ще му причини брат ми. Отчаяните хора не правят толкова пресметливи ходове.