Пенрик [bg]

— Не бях виновен аз бе! — повтаряше Трюх. — Той изобщо не ми каза защо иска да доведа онази просветена!

Халбер изсумтя с презрение. Писалката на Тала дращеше енергично.

— Рече да ѝ кажа, че има един пор, дето май е обладан от стихийно създание. Да дойдела да го погледне, и ако е така, да го отнесе в ордена си.

Съвсем рутинна задача за един храмов магьосник, макар и важна. Умна лъжа. Дори да бе знаел съвсем малко за магьосничеството преди първия си арест, впоследствие Халбер явно се беше ограмотил.

И точно затова беше накарал Трюх да предаде съобщението. Боял се беше, че ако отиде лично, демонът на Сведра може да го познае. И вероятно точно така би станало.

— Дори не бях там, когато я е убил! Той само ми рече да я доведа и да си тръгна после, уж за да проверя дали порът още е в дупката си. Нищо не видях! — А после добави, съсипвайки страстната си защита: — Трябвало е да я скрие, а не да гони сам лисицата. Аз нищо не съм направил!

— Това ще го решат съдиите — въздъхна Освил.

След като Тала събра подписи от свидетелите на разпита, мъжете вдигнаха Халбер, за да го отнесат до къщата. Щяха да го качат на каруца за Изтокдом веднага щом впрегнат коня. Трюх вдигна ужасна врява, когато разбра, че ще отведат и него, натоварен и вързан за ритлите. Освил изобщо не се трогна от възраженията му. До довечера двамата щяха да са чужд проблем, макар че старшият дознател със сигурност щеше тепърва да пише доклади.

Докато Нат и Йонс сваляха носилката с Халбер по стъпалата, Освил излезе на верандата. Трюх тръгна след тях към къщата със скръбната физиономия на опечален, който върви след ковчег към гробището. Тала го следваше по петите. Крейл водеше Уеджи за ръка като вярно куче. Освил поостана малко, свел странен поглед към Пен.

— Задържан, казваш? Гръбнакът му е счупен. Знаеше ли?

— О — въздъхна Пен. — Да.

— Как се случи?

— В схватката — отговори Пен, макар че Освил едва ли питаше точно за това. — Уеджи беше свидетел. — Колко беше видял обаче въпросният свидетел оставаше въпрос с неясен отговор.

— Хм, да. Разказът му беше интересен, макар и доста несвързан. Явно ти е дълбоко благодарен.

— Не мисля, че сам би се отървал. Халбер беше… ужа̀сен.

— Сигурно, но ето че ти си на крака, а той… не е.

„И повече никога няма да се изправи.“

— Седнал съм — изтъкна Пен.

Освил издаде пръхтящ звук, който само бегло напомняше на смях.

— Барон Уеджи ще дойде с нас да даде показания под клетва и да отправи официално обвинение. Ами ти?

Пен кимна към Инглис, който се беше облегнал на един от подпорните стълбове на верандата, по-унил от всякога.