Александрийската връзка [bg]

Събитията от Стария завет не се бяха случили в Палестина, а на стотици километри на юг оттам в Арабия. Йероним и Августин са го знаели и въпреки това умишлено бяха допуснали грешките от Септуагинта не само да останат, но и да се развиват, което бе довело до още по-големи промени в Стария завет, така че текстът да изглежда като неоспоримо предсказание за евангелията от Новия завет. Явно не е можело евреите да се наслаждават на монопола си над Божието слово. За да процъфтява новата им религия, християните трябвало да имат някаква връзка с него. Затова те я измислили.

Намирането на еврейска Библия отпреди Христа би могло да се окаже решаващо, а копие на „Исторически записи“ на Страбон би отговорило на множество въпроси. Ако библиотеката все още съществуваше, той се надяваше, че поне едната от двете реликви е оцеляла.

Херман пристъпи към стъклената витрина, чието съдържание бе показал на вицепрезидента предишната вечер. Американецът не се беше впечатлил особено, но това нямаше никакво значение. Новият президент на Америка щеше да стане свидетел на безредиците, които експонатите щяха да причинят. Все пак се надяваше Торвалдсен да се впечатли повече, когато види древната находка. Приведе се и натисна бутона. Отвори витрината и за момент помисли, че очите му го лъжат. Тайникът беше празен.

Писмата и преводите бяха изчезнали. Но как? Не можеше да е вицепрезидентът. Херман видя как автомобилът и охраната му напускат имението. Никой друг не знаеше за тайника. Имаше само едно възможно обяснение. Торвалдсен.

Херман яростно се втурна към бюрото си. Вдигна телефона и се обади на началника на охраната си. Отвори чекмеджето на бюрото си и извади пистолета.

Маргарете можеше да върви по дяволите.