Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Глас се хилеше. Лай се размърда в хватката му, опитваше се да се отскубне.

— Това е за теб, Хоуп! — изкрещя Глас.

Бен видя как единственото му здраво око проблесна зловещо и се досети какво следва. Видя как пръстите в черната ръкавица стиснаха здраво дръжката на пехотния нож. Видя как мускулите на дясната ръка и рамото му се стегнаха под тежкия балтон.

— Не! Не! Не!

Ръката натисна ножа. Острието потъна навътре. Кокалчетата на Глас опряха в корема на Лай. Тя се вцепени, пое си дълбоко въздух, издаде тих звук на изненада, като човек, който внезапно е усетил острие на нож да прониква в тялото му. Бен неведнъж преди бе чувал този звук.

Глас я пусна. Тя се строполи като марионетка, на която са прерязали конците. Коленете й се подгънаха. Тялото й рухна на твърдата земя; ножът беше забит в корема й до дръжката.

Женски писък отекна на площада.

Глас хвърли на Бен последен победоносен поглед и побягна. Стъпките му полека заглъхнаха в една от страничните улички.

Бен се втурна към Лай и коленичи до нея. Тя лежеше по гръб, просната върху каменния кей, и се давеше; с всеки спазъм на гръдния й кош кървави струи бликаха от гърлото й. Целият й сценичен костюм беше подгизнал в кръв. Той я взе в прегръдките си. Ръцете и лицето му полепнаха от кръвта й. Нищо не можеше да направи. Наоколо притичваха закъснели минувачи. Чу се още един писък. Млада жена се бе спряла на няколко метра и ги гледаше, закрила уста с длан.

— Повикайте бързо лекар! Линейка! — извика Бен. Пребледнели лица го гледаха объркано. Някой извади от джоба си телефон.

Лай се опитваше да му каже нещо. Той доближи ухото си към устните й. Тялото й се сгърчи в конвулсия. Той я притискаше до себе си. Не искаше да я пусне.

Но животът я напускаше.

— Обичам те — каза той.

Устните й се раздвижиха в отговор, но не се чу глас.

Докато я държеше, той усети как пулсът й ставаше все по-бавен и слаб. После изчезна напълно.

Разтърси я. Усети, че е коленичил в локва кръв, която се разширяваше встрани.

— Линейката идва — каза глухо някой отстрани.

Нямаше пулс. От устните й не излизаше дъх. Очите й бяха широко отворени.

Бен я разтърси отново.

— Дръж се, Лай! — извика той. — Дръж се! Бори се!

От очите му капеха сълзи, които се смесваха с полепналата кръв; едри червени капки се стичаха по лицето й.

— Мъртва е — чу глас над главата си.

Той зарови лице в дрехата й. Тялото й беше топло и меко. Когато я стисна, раменете й се повдигнаха нагоре. Разтърси я.

— Мъртва е — повтори гласът.

Той усети нечия нежна ръка върху рамото си. Повдигна глава. Млада руса жена стоеше до него и го гледаше.

— Аз съм медицинска сестра — каза тя. — Много съжалявам. Тя е мъртва. Нищо не може да се направи.

Бен стоеше на колене. Главата му пулсираше. Сестрата протегна ръка и затвори очите на Лай. Някой я покри с палто. Събралите се наоколо плачеха. Възрастна жена се прекръсти и замълви молитва.