Конспирацията „Моцарт“ [bg]

68

Бен не бе очаквал, че някога отново ще чуе този глас. Но гласът си беше същият и звучеше право в ухото му. Леко различно отпреди, някак завалено, сякаш нещо не беше наред с устата на мъжа. Но това категорично беше гласът на Джак Глас.

— Знаеш кой съм, нали?

Бен не отговори.

— Знаеш и защо ти се обаждам.

Бен мълчеше.

— При мен има нещо твое — продължи гласът. — Да се видим отвън, а?

— Кога?

— Сега. Веднага, Хоуп!

Бен затвори телефона и го пусна в джоба си.

— Може да ми потрябва — каза той.

Клаудио не възрази.

Бен се затича по коридора. Прескочи диадемата, паднала на килима, и продължи нататък.

Някаква открехната странична врата се поклащаше на пантите си; Бен я бутна и изведнъж се озова навън, в ледената венецианска мъгла. В небето не се виждаха звезди. Стъпките му отекваха между олющените стени на къщите по тясната уличка. Чуваше плискането и гъргоренето на водата в каналите, малките вълнички, които се разбиваха в древните камъни на мостовете и в основите на сградите.

Излезе тичешком на пиацата. Зад него остана колонадата на опера „Ла Фениче“; напред се виждаше каменен кей.

Джак Глас бе застанал на самия ръб на кея. Високо над главата му улична лампа разпръскваше мъртвешка светлина в сгъстяващата се мъгла.

Ръката му беше обвита около шията на Лай. Дланта му, облечена в черна кожена ръкавица, затискаше устата й. Очите й бяха разширени от ужас, косата й бе полепнала по лицето, мокра от пот.

В другата си ръка Глас стискаше нож. Пехотен, от черна въглеродна стомана, с дълго, леко назъбено острие — оръжие на професионален убиец. Върхът му беше опрян в корема на Лай.

Бен пристъпи крачка напред. Под дългата, нахлупена козирка на бейзболната шапка видя лицето на Глас.

Беше напълно обезобразено. Нямаше нос. Едното му око беше затворено. Кожата беше в мехури, на черни и жълтеникави петна и с все още незараснали рани, от които се процеждаше лимфа. Единият край на устата му беше изкривена надолу, гънки сбръчкана кожа висяха от двете страни. Нямаше устни и зъбите му се виждаха.

С тръпка на ужас Бен си припомни експлозията на хеликоптера. Двамата с Клара се бяха измъкнали навреме от горящата машина и тичаха през снежните преспи, за да се отдалечат на безопасно разстояние. Малко по-късно се чу страшен взрив. Всъщност бяха минали не повече от две секунди. Може би бяха стигнали на Глас, за да изпълзи от останките на пилотската кабина, но в никакъв случай не бяха достатъчни, за да избяга далеч от взрива.

Бен пристъпи крачка напред. Устата на Глас се изкриви в уродливо подобие на усмивка.