Крепостта в скалите

— Силния бизон заслужава да бъде изгонен от редиците на вождовете. Смята ли Олд Шетърхенд за възможно онова, което чу?

— Всъщност не, обаче въпреки това нашият приятел го е направил възможно. Колко силно го разгневи мисълта, че бих могъл да пусна Голямата уста на свобода! А ето сега самият той го е оставил да избяга!

— Нека Шарли не забравя, че всички юми бяха вързани и нямаха оръжия. ,

— И че бяха пазени от толкова много мимбренхоси! Въпреки всичко най-знатният измежду тях, който за нас е най-важен, е офейкал.

— Може би не само той.

— Да, дори е твърде вероятно същевременно да са се освободили и всички негови хора. Тъй като се е впуснал подир стадата с далеч повече воини отколкото са пазачите им, предполагам, че доста многочислен отряд от юми се е натъкнал на мимбренхосите и е освободил пленниците.

В този момент се появиха мимбренхосите. Наброяваха четиридесет души. Неколцина от тях бяха ранени. Понеже четирима са били изпратени като вестоносци, следователно при сблъсъка с Голямата уста те бяха изгубили шестима убити.

Много ми се искаше веднага да потегля към Фуенте, но първо трябваше да изчакаме и заловим Бързата риба с неговите петима воини. Изпратих Юма-Шетар да отиде на пост на мястото, където предишната вечер бяхме пленили с Винету двамата пратеници. Там той имаше открит изглед далеч на изток.

Беше към девет сутринта когато Юма-Шетар се появи тичешком, за да ни съобщи, че е забелязал шестима ездачи. Заедно с петнайсет мимбренхоси бързо се спуснах по склона на възвишението и долу залегнахме в засада. Видяхме шестимата да се приближават в тръс. Когато стигнаха до подножието на възвишението, те накараха конете да преминат в по-бавен ход, което улесняваше изпълнението на нашия план. Изскочихме от храсталаците от двете им страни и ги връхлетяхме, смъкнахме ги от конете и ги обезоръжихме преди да се опомнят. После ги отведохме при езерцето, чиито покрити с трева брегове едва-едва можеха да поберат толкова много хора.