Острието на Фондацията

— Ти мислиш, че заради подобни слухове Мулето се е махнал от Сейшел?

— Възможно е.

— Но сигурно не смяташ, че Фондацията се е въздържала да протегне ръка към Сейшел заради Гея, след като няма никакви сведения, че някога сме чували за подобна планета?

— Признавам, че в нашите архиви Гея никъде не се споменава, но в тях изобщо няма логично обяснение за нашата въздържаност спрямо Сейшелския съюз.

— Остава да се надяваме, че сейшелското правителство се е убедило — макар и донякъде — в мощта на Гея и в смъртоносната й природа.

— Защо?

— Защото в такъв случай съюзът няма да възрази на нашето придвижване към Гея. Колкото повече ги дразни това придвижване, толкова повече ще се самоубеждават, че трябва да ни го позволят, та Гея да ни накаже. Ще си въобразяват, че урокът ще е лечителен и бъдещите нашественици няма да го забравят.

— Ами ако се окажат прави да мислят така, кмете? Ако Гея наистина е смъртно опасна?

Бранно се усмихна.

— Ти май самият започна да разсъждаваш с „Ами ако…“, Лионо?

— Аз трябва да разсъждавам върху всички възможности, госпожо кмете. Това ми е работата.

— Ако Гея е смъртно опасна, те ще заловят Тривайз. Това му е работата като мой гръмоотвод. Надявам се, че ще заловят и Компор.

— Надявате се? Защо?

— Защото това ще ги направи прекалено самоуверени, което ни е от полза. Ще подценят силата ни и ще можем по-лесно да се справим с тях.

— Ами ако се окаже, че тия, които са прекалено самоуверени, сме ние?

— Не сме — категорично заяви Бранно.

— Тези геянци — каквото и да представляват — може би са нещо, за което нямаме представа; опасност, която не можем да оценим правилно. Просто допускам това, госпожо кмете, защото трябва да се обмисли дори и тази възможност.