Диамантената ера

— Значи всеки човек на улицата е един обект?

— Може. По-добра аналогия обаче би била, че обектите са хора като нас, които седят в разните там сгради от двете страни на улицата. Да предположим, че искаме да изпратим съобщение на някого в Пудонг. Написваме съобщението на къс хартия, отиваме до вратата, подаваме го на първия човек, който мине покрай нас, и му казваме: „Отнеси това на господин Гу в Пудонг“. И той тръгва с кънките си по улицата и се натъква на някой с велосипед, който изглежда като да е тръгнал към Пудонг, и му казва: „Отнеси това на господин Гу“. След минутка велосипедистът попада в задръстване и предава бележката на някой пешеходец, който може да се справи с цялата работа малко по-добре, и така нататък, докато съобщението стигне в крайна сметка до господин Гу. Когато господин Гу иска да отговори, той изпраща своето послание по абсолютно същия начин.

— Значи няма начин, по който може да се проследи пътя на едно съобщение.

— Точно така. В действителност положението е дори още по-объркано. От долу до горе медийната мрежа е направена така, че да осигурява личен достъп и сигурност, за да могат хората да привеждат пари чрез нея. Това е една от причините, поради които са се срутили държавите — веднага щом медийната система е била готова и е влизала в действие, правителствата вече не са можели да наблюдават финансовите транзакции, поради което данъчните служби не са можели да си вършат работата. Та, ако старата система не може да проследи пътя на съобщението, то тогава няма начин и ти да проследиш местоположението на принцеса Нел.