„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Показанията на редица немски генерали и офицери, преведени през 1942 г. от северното крайбрежие на Франция от съветско-германския фронт и пленени при Сталинград не оставят никакво съмнение, че извършването на десант на англо-американските войски в Северна Франция през 1942 г. можеше да завърши с успех. Немският лейтенант Георг Худсонт даде показания: „Нашите гарнизони в окупирана Франция бяха много малки и се състояха от второстепенни войски… Ние не можехме да се надяваме на каквито и да било резерви. Русия поглъщаше твърде много.“ Друг немски военнопленник, Амброзиус Калтенбрунер, също пристигнал от Франция, разказва за фиктивните германски позиции и летища по западното крайбрежие на Франция. Целта — обясни той — се заключаваше в това да се заблуди противникът относно силите на германските гарнизони, разположени по окупираното крайбрежие.

За да скрие малобройността на немските гарнизони във Франция, извършваха се чести размествания и придвижвания на малки поделения от един пункт в друг. Един от немските офицери заяви: „Тъй като бяхме много малко, трябваше да създаваме впечатление, че сме много.“354 Бившият началник щаб на групата армии „Запад“, Блументрит, сочи, че „имаше само три дивизии на 300 мили по крайбрежието на юг от Лоара… По протежение на 200 мили на нормандското крайбрежие западно от Сена се намираха 6 дивизии… На командира на ротата се налагаше да върви цял ден по крайбрежието, за да огледа сектора, който заема неговата рота.“355

Тези дивизии най-добре може да се характеризират с думите на Блументрит: „Повечето от офицерите и войниците бяха възрастни, а въоръжението им беше по-лошо, отколкото в активните дивизии. В голяма степен то се състоеше от заловеното френско, полско и югославско оръжие“356.

Военновъздушните сили на хитлеристите на Запад също не биха могли да окажат сериозна съпротива на англо-американското нахлуване. През 1941 г. във Франция се пребазираха учебно-тренировъчни поделения на тези авиационни ескадрили, които действуваха на съветско-германския фронт, „за да увеличат макар и малко броя на авиацията, намираща се на Запад“357. Командуването на немската противовъздушна отбрана също съсредоточи на Запад „учебни и запасни зенитно-артиле-рийски дивизиони с цел да създаде впечатление за дислоциране на много сили“358.

През цялата 1942 г. немските военновъздушни сили на Запад се състояха от 4–6 бомбардировъчни и около б изтребителни авиационни групи, в чиито състав имаше до 400 боеспо-собни бомбардировача и до 200 боеспособни изтребителя.