Парижкият вариант
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижкият вариант». Краткое содержание книги:
Марти видя празните погледи на приятелите си и спря на средата на думата.
— Благодаря ти, Март — бързо каза Джон, — но кажи направо за втория прототип на Шамборд.
Марти въздъхна и махна с ръка.
— Добре… Както и да е. И така, един прекрасен ден вторият прототип изведнъж изчезна. Бам! Изпари се. Емил каза, че го е разглобил, защото вече не му бил необходим — работата била към края си. — Той сви рамене. — Не виждах особен смисъл в това, но Емил си знаеше работата — решението си беше негово и не му се бърках. Освен това наистина всички детайли бяха вече изчистени, оставаше само фината настройка и компютърът щеше да е готов за действие.
— Кога точно изчезна вторият прототип? — попита Ранди.
— Три дни преди експлозията.
— Трябва да го намерим. Важното е да знаем дали Шамборд е отсъствал от лабораторията за цял ден. Дали е ползвал някаква почивка?
— Хмм… доколкото си спомням, той почти не излизаше от лабораторията. Дори си беше донесъл походно легло…
— Именно. Затова си помисли… Не може да не ти е направило впечатление, ако го е нямало няколко часа.
Марти сбърчи лице в напрегнат размисъл. Компютърът в мозъка му щракаше ли, щракаше, докато най-после той извика:
— Спомних си! Единия път беше вечерта, когато изчезна вторият прототип. Емил ме помоли да отида за пица. Бяхме само двамата. Жан-Люк беше отишъл някъде… След около петнайсетина минути се върнах с пицата, но Емил го нямаше. Дойде си след още петнайсетина минути и трябваше да затоплим пицата в микровълновата фурна.
— Значи го е нямало всичко на всичко половин час… А вторият път?
— На следващия ден каза, че бил много уморен и искал да се прибере в къщи и да поспи в собственото си легло. Наистина бяхме преуморени — работехме денонощно… Тогава се върна след около шест часа.
— Следователно… първия път Шамборд е занесъл прототипа някъде наблизо, най-вероятно у дома си — замислено каза Ранди. — А на следващия ден го е закарал някъде по-надалече, на около три часа път от института или по-малко.
— Откъде сме сигурни, че го е закарал — попита Питър, — а не е пътувал с влак или не е взел самолет?
— Прототипът е прекалено тежък, прекалено обемист и се състои от много различни части — обясни Джон. — Не е лесно да бъде транспортиран.
— Точно така — кимна Марти. — Нужен е поне микробус. А и Емил не би го поверил никому… — Той хвана главата си с ръце. — Какъв кошмар. Умът ми не го побира…
— Три часа не са никак малко време — сбърчи вежди Питър. — Радиусът, в който ще трябва да търсим, е доста голям… — Той се обърна към Марти: — Няма ли някакъв начин да го засечем с компютъра ти? Знаеш толкова трикове…
— Уви… — поклати глава Марти. — Един обикновен компютър няма шансове срещу ДНК компютъра. Те са в различна категория. Защитните кодове на молекулярния компютър се променят с такава скорост, че всеки опит да се проникне в тях предварително е обречен на неуспех.
— В такъв случай защо си включил лаптопа си? — попита Джон. — Какво се опитваш да направиш?
— Да се изхитря… Да си опитам късмета… — промърмори Марти, докато щракаше по клавиатурата. — Ще се свържа с моя суперкомпютър у дома, във Вашингтон. Разработил съм доста добър софтуер, с чиято помощ… — Той прехапа устни. — О, не! Емиле, това беше долен номер…
— Какво има? — взря се в екрана Джон. Там се беше появило някакво съобщение на френски.
— Какво е станало? — разтревожено попита Ранди.
— Не съм очаквал такава подлост… — фучеше Марти. — Как се осмеляваш, Емиле?! С какво право?! Ще съжаляваш за това…
Джон прочете на Ранди и Питър съобщението, което гласеше:
Мартин,
Очаквах от теб по-добри защитни мерки. Съветвам те да бъдеш по-предпазлив. Не забравяй какво имаш насреща си. Блокирах те отвсякъде, вече си вън от играта. Аут. Какво си мислеше — че ученикът може да надмине учителя?