Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Дейвид беше кимнал на този спонтанен съвет, но напомнянето беше излишно. Беше професионалист и го правеше от години. Той бръкна в джоба си и извади листче с адреса: 1421 Върнан авеню, Лонг Айлънд сити. Запита се що ли за място щеше да се окаже и дали получаването на оръжието ще мине гладко. При последното пътуване до Чикаго източникът на оръжието беше арестуван предишния ден, подлагайки на риск цялата операция и принуждавайки Дейвид да остане в този ветровит град пет дена. Надяваше се тук да не се случи подобен фал, тъй като бързаше да се прибере в Сейнт Луис.
Той погледна другите адреси, които си беше записал на листчето. Те бяха на апартамента на Джасмин Ракоци и фитнес клуба й. И двата се намираха в Горен Уестсайд.
— Къде се намира „Мариот“? — попита Дейвид спътника си, който бързаше да прибере лаптопа в куфарчето си.
— Таймс Скуеър — каза мъжът.
— В Уестсайд ли е?
— Да близо до театъра.
Реши да го запомни. Генералният му план беше да получи оръжието и след това да намери хотел. Беше изтощен от многото дълги нощи, прекарани на Западното крайбрежие и мечтаеше за един хубав, дълъг сън. След това щеше да измисли най-подходящия начин да се справи с Ракоци. Най-приятната част от цялата работа беше да си спомня как изглеждаше тя. Робърт беше подхвърлил, че имала най-красивото тяло, което някога бил виждал, а Робърт определено имаше добър вкус. Дейвид беше решил да се убеди лично, което означаваше, че апартаментът й ще е най-подходящото място.
21.
Джак хвърли „Космополитън“ на масичката в чакалнята на хирургическото. Четеше му се нещо, но точно това списание не беше подходящото. Беше прехвърлил всичко, включително старите броеве на „Таим“, „Пийпъл“, „Нешънъл Джеографик“ и „Нюзуик“. Дори известно време се опита да гледа CNN, но не можа да се съсредоточи в екрана, особено след двете чаши кафе, които бе изпил. Беше дванайсет без четвърт, а Лори не излизаше от операционната, което го правеше все по-неспокоен.
Беше се изкачил до третия етаж с Лори, д-р Райли и санитарката. С надеждата, че лекарката може да промени решението си, той остана известно време в мъжката съблекалня и облече престилка, оставяйки собствените си дрехи в отключеното празно гардеробче.
Но Лора беше непоколебима и го накара да отиде в чакалнята докато всичко свърши. Докато чакаше, дойде нощната смяна — непрекъснато влизаха и излизаха все нови и нови хора. Никой не му обърна внимание, слава богу. Не му беше до любезни разговори.
Точно преди полунощ д-р Райли се появи на входа и го потърси с поглед. Изглеждаше изтощена, но се усмихваше.
— Съжалявам, че ви държах в напрежение — каза тя. — Отне малко повече време, отколкото очаквахме, но всичко е наред.
— Слава богу — въздъхна Джак. — Какъв беше проблемът?
— Продължително кървене. Загубила е много кръв, а съсирването й не ни харесваше. Сега е в отделението за възстановяване, където исках да остане, така че да можем да наблюдаваме статуса на съсирване, както и кръвното налягане.
— Планът звучи добре.
— Виждам, че сте облекли престилка.
— Надявах се да размислите и да ми позволите да наблюдавам.
— Съжалявам — усмихна се Лора. — Знам от Лори, че връзката ви не е само професионална. При раждане бих се радвала бащата да присъства, но не и при операция като тази.
— Не е нужно да се извинявате — каза Джак. — Тя е добре и това е най-важното.
— Всъщност, добре е, че сте с престилка. Получих разрешение да влезете за кратко посещение, знаейки, че ще одобрите идеята.
— Наистина бих искал да вляза — призна той. — Но, кажете, наистина ли беше извънматочна бременност?
— Да. В стеснението на фалопиевата тръба, съвсем близо до утробната стена, заради което може да е бил кръвоизливът. Самата фалопиева тръба беше видимо абнормална и се наложи да я отстраним заедно с десния яйчник. Хубавото е, че левият яйчник и тръба изглеждат напълно нормални, така че способността й за забременяване няма да бъде съществено повлияна.
— Ще се радва да го чуе — каза Джак. Сега когато вече знаеше, че Лори е на път да се оправи, можеше да си позволи да мисли за загубата изненадан от собствената си емоция. Беше натъжен, макар да мислеше, че ще изпита облекчение, както самата Лори бе допуснала. Само преди няколко дни вярваше, че ще има дете, а сега всичко бе свършило.
Като махна с ръка да я последва Лора го въведе в канцеларията на операционната. На голямото писалище седяха няколко жени, наведени над листове. На отсрещната стена стоеше таблото с графика. Отляво се виждаха няколко операционни зали. Най-отгоре на таблото, оформено в колонки, бе оставено място за имената на пациентите, анестезиолога, хирурга, операционната сестра и назначената процедура. Джак видя, че предстоят осем случая. Забеляза зачертано името на Лори.