Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Спря за момент на прага. Погледът й срещна очите на Кетрикен и се задържа върху тях. С вирната глава нарческата закрачи през залата към високия подиум, следвана от Пиотре Черната вода. Вуйчо й се задържа на достатъчно разстояние, за да не отклонява вниманието на присъстващите от нея, но и бе достатъчно близко, за да я защити от всеки възможен нападател. Докато вървеше, нарческата нито за миг не свали очи от кралицата. Гледаха се дори докато изкачваше стъпалата на подиума. Когато най-сетне застана пред Кетрикен, направи тържествен реверанс, но без да сведе глава нито за миг.
— Много съм радостна, че се присъедини към нас — любезно рече Кетрикен. Тонът й бе искрено дружелюбен.
За момент ми се стори, че по лицето на нарческата пробяга съмнение. Но след това решимостта й сякаш се засили. Когато заговори, младият й глас бе ясен и висок, произношението — кристално ясно. Думите й не бяха предназначени само за домакинята.
— Тук съм, кралице Кетрикен от Шестте херцогства. Но се боя, че започнах да се съмнявам, че наистина ще се присъединя към вас като съпруга на сина ти.
Обърна се и погледът й обходи множеството. Баща й стоеше абсолютно изпънат. Предполагам, че думите й го бяха изненадали, но се мъчеше да не го покаже. Първоначалното смайване на лицето на кралицата се смени със студена и вежлива маска.
— Думите ти ме разочароват, нарческа Елиания Черната вода от Божиите руни.
Не каза нищо повече. Не зададе въпрос, който би предизвикал някакъв отговор. Видях как Елиания се поколеба, мъчеше се да намери начин да започне предвидената си реч. Предполагам, че беше очаквала по-бурна реакция от страна на кралицата, включително настояване за обяснение. А сега нямаше друг избор, освен да пригоди думите си да съответстват на любезното съжаление на Кетрикен.
— Откривам, че този годеж не съответства на очакванията ми, които са очаквания на майчиния ми дом. Беше ми казано, че трябва да дойда тук и да обещая ръката си на крал. Вместо това се оказва, че ръката ми се предлага на младеж, който е просто принц, дори не престолонаследник, както наричате онзи, който се учи на задълженията на короната. Това не ме удовлетворява.
Кетрикен не отговори веднага. Изчака думите на момичето да затихнат. После заговори съвсем простичко, сякаш обясняваше на дете, което може да се окаже твърде малко, за да разбере чутото. Ефектът бе на зряла и търпелива жена, говореща на капризно момиченце.
— Жалко, че не си била научена на нашите обичаи по този въпрос, нарческа Елиания. Принц Предан трябва да стане поне на седемнадесет, преди да бъде провъзгласен за престолонаследник. След това херцозите решават кога може да бъде коронясан като пълновластен крал. Не мисля, че ще му отнеме много време да заслужи тази отговорност. — Докато говореше, вдигна очи и погледна към херцозите и херцогините. Почиташе ги с признанието на ролята им и те много добре разбраха това. Повечето кимнаха. Ходът бе добре премерен.
Елиания като че ли усети, че моментът й се изплъзва. Гласът й стана почти писклив и тя заговори мъничко по-рано от необходимото.
— И все пак. Ако приема сега годежа си с принц Предан, никой не може да отрече, че рискувам да обвържа съдбата си с принц, който може никога да не бъде обявен за крал.
И докато поемаше дъх, Кетрикен спокойно я прекъсна.
— Това е много малко вероятно, нарческа Елиания.
Усетих наранената гордост на Предан, сякаш бях засегнат аз самият. Под хладнокръвната му планинска външност се спотайваше избухливостта на Пророците. Връзката на Умението помежду ни завибрира от надигналия се гняв.
Спокойно. Остави кралицата да се оправи с това. Държах нишката помежду ни съвсем тънка и стегната.
Налага се — отвърна ядосано той. — Колкото и да не ми харесва. Точно както трябва да търпя уговорения брак и всичко останало.
Беше разгорещен и изобщо не се контролираше. Трепнах и хвърлих поглед към забуления бинградски търговец.
Селден Вестрит беше напрегнат, но вероятно напрежението му бе предизвикано единствено от интереса, с който всички следяха ставащото. И въпреки това изглеждаше прекалено неподвижен, сякаш слушаше с всяка пора на тялото си. Страхувах се от него.