Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
— Знам — отвърнах малко грубо и разговорът приключи. Трябваше да се подготвим за следобеда. Сенч трябваше да се облече подходящо за официалната церемония по случай заминаването на островитяните. Отчаяно се надяваше, че поднесените довечера почести и дарове ще замажат пукнатините и неравностите и че утре те ще отпътуват с потвърден годеж. Колкото до мен, трябваше да събера нещата си и да се настаня на шпионското си място, където да попивам всичко, което би могло да се изплъзне от очите на Сенч.
Той се оттегли в покоите си. Собствените ми приготовления бяха доста по-различни от неговите. Взех достатъчно свещи, възглавница и одеяло от леглото му, бутилка вино и храна. Очаквах да клеча на поста си няколко часа и бях твърдо решен този път да се настаня по-удобно. През последните няколко дни зимата беше сковала замъка и тайните проходи и коридори бяха мразовити и неуютни.
Събрах всичко във вързоп, като на няколко пъти вадех Гили от него. Напоследък порчето беше станало общително малко приятелче и при всяка среща из тайния лабиринт ме поздравяваше с трепкащи мустачки и душеща муцуна. Наслаждаваше се на лова и въпреки многобройните си трофеи, които оставяше като демонстрация на уменията си, често ме изненадваше, като си просеше стафиди или корички. Май повече предпочиташе да ги крие зад лавицата със свитъци или под столовете, отколкото да ги яде. Умът му се стрелкаше като колибри, вечно любопитен и неуморен. Подобно на повечето животни, не проявяваше абсолютно никакъв интерес да се свързва с човек. Осезанията ни често се докосваха, но нищо повече. Въпреки това беше дружелюбно заинтригуван от това какво правя и ме последва с любопитство през тесните тунели.
Стигнах достатъчно рано за прощалния банкет. Сложих възглавницата на паянтовия стол, който бях подбрал по пътя, оставих храната на прашния под до мен, а по-нататък разположих свещите. Седнах, увих се в одеялото и се настаних удобно до шпионката. Със задоволство открих, че мястото е подбрано добре. Оттук виждах подиума и близо една трета от залата.
Зимната премяна на Голямата зала бе подновена. Вечнозелени клонки и гирлянди красяха входовете и камините, музикантите свиреха тихо, докато поканените влизаха и заемаха местата си. Като цяло всичко ми напомняше доста за годежната церемония, само че гледана от друг ъгъл. Върху дългите маси имаше избродирани покривки, чинии и чаши. Във въздуха се носеше сладък аромат на някакво южно благовоние, подарък от бинградците. Този път церемониите около появата на херцозите и херцогините бяха по-скромни. Предполагам, че дори благородниците бяха започнали малко да се уморяват от непрекъснатите празненства и цялата помпозност. С интерес забелязах, че бинградската делегация влезе с по-дребните аристократи и бе настанена доста надалеч от подиума на островитяните. Запитах се дали разстоянието ще се окаже достатъчна пречка за прелитащите искри.
И докато си мислех за това, в залата се появи контингентът на Аркон Кървавия меч. Изглеждаха с приповдигнат дух и отново се бяха накичили с екстравагантни версии местни облекла. Тежките кожуси бяха заменени от сатен и кадифе, дантелите изобщо не се спестяваха, а цветовете се придържаха предимно към червената и оранжевата част от спектъра. Странно, но им отиваше — и на мъжете, и на жените. Варварските ексцесии при заимстването на нашата мода създаваха техен характерен стил. И фактът, че бяха избрали да подражават на някои от порядките ни, показваше, че скоро вратите за търговията с всевъзможни стоки ще се отворят широко. Стига Аркон Кървавия меч да продължеше в същия дух.
Пиотре Черната вода и Елиания не бяха с тях.
Нямаше ги и когато кралицата и принцът тръгнаха към подиума, следвани от престорено скромния Сенч. Видях как очите на кралицата смаяно се разширяват, но смущението не наруши усмивката й. Принц Предан се държеше надменно резервирано, все едно не бе забелязал, че годеницата му не е сметнала за нужно да вземе участие в церемонията в чест на заминаването й. Когато Пророците заеха местата си, последва неловко закъснение. Обикновено кралицата би трябвало да нареди на слугите да разлеят виното и да започне с наздравица в чест на почитаемите гости. Хората тъкмо щяха да замърморят, когато на входа се появи Пиотре Черната вода. Беше облечен в традиционните за страната си кожи, но богатството на облеклото и златото по ръцете му надминаваше всичко. Остана да стои на входа, докато изненаданото мърморене при появата му не стихна. После отстъпи мълчаливо настрани, за да направи път на нарческата. Нарвалът, символ на майчиния й род, беше изобразен с мъниста от слонова кост върху кожената й жилетка. Дрехата бе поръбена с бяла козина, може би на снежна лисица. Носеше пола и пантофи от тюленова кожа. На ръцете и пръстите й нямаше никакви накити. Косата й бе свободно разпусната по раменете и гърба, а на главата си носеше интересно синьо украшение, почти като корона. Приличаше ми на нещо, но не можех да определя какво точно.