Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Рап сви рамене.
— Няколко пръста му липсват, но иначе си е добре.
Стийли се ококори.
— Сериозно ли говорите?
— Не, разбира се. Добре е. Косъм не е паднал от главата му.
Тя тропна с крак и го изгледа възмутена.
— Кабинетът на главния прокурор е буквално бомбардиран от обаждания за местонахождението на ал Адел. Освен това не позволяваме на Тони Джаксън да се срещна с клиента си.
— Пеги, дай да се разберем веднъж завинаги. Изобщо не ми пука. — В гласа на Рап се улавяше раздразнение. — Кажи на този адвокат да върви на майната си. В момента имам по-важни дела.
— Иди и му го кажи сам, господин Голямата работа. Казах му, че ти командваш парада. Върви. — Тя посочи телефона. — Чака на телефона.
Рап се поколеба само секунда и грабна слушалката.
— Господин Джаксън, с вас говори Мич Рап.
Стийли се ухили. Личеше си, че Джаксън бълва огън и жупел върху Рап. Гледаше с нетърпение, искаше да види как знаменитият ликвидатор от ЦРУ ще се справи с един от най-добрите адвокати в страната.
— Господин Джаксън, ако обичате затворете си устата, за да ви обясня. Този разговор записва ли се? Добре. Ето какъв е случаят. Вашият клиент е виновен. Във вторник сутринта ще изнесем публично информация и когато това стане, обещавам ви, че ще се молите никога да не сте срещали Ахмед ал Адел… Не, господин Джаксън, това не е заплаха. Ако наистина ви смятах за пречка, нямаше да си губя времето със заплахи… чисто и просто щяхте да изчезнете.
Рап затвори слушалката и погледна към Стийли.
— Ето, доволна ли си?
В този сюблимен миг Пеги реши, че изгаря от желание да преспи с него. Никога досега не бе виждала човек, който е толкова уверен във възможностите си и в същото време — така безцеремонен. В него имаше някаква мистерия, загадъчен сексапил. Изобщо не го интересуваше какво мислят другите. Обстоятелството, че е женен, не я притесняваше ни най-малко. В известна степен това правеше аферата още по-вълнуваща, по-опасна. Преди обаче да й хрумне някоя подходяща реплика, в стаята влезе един от агентите на Макмахън.
— Току-що се обадиха от шерифския отдел на окръг Ню Кент — съобщи младата агентка. — Открили са таксито и пикапа.
84
Хеликоптерът се появи над гаража, увисна неподвижно за десетина секунди и отлетя. На автомобилната алея, водеща към къщата, стоеше полицай и наблюдаваше ставащото. Близо минута по-късно пристигна втори полицай, после трети. Скоро се оформи цяла тълпа. След десетина минути на пътя паркира колона от патрулни коли, правителствени седани, джипове и микробуси.
Деби Ханусек и нейният Екип за търсене и реагиране вече беше на път, когато от хеликоптера им съобщиха, че в района на къщата е засечена радиация. Пристигнаха с два събърбъна и си пробиха път между колите, почти задръстили алеята. Паркираха право пред гаража.
Ханусек отвори своята врата още преди микробусът да спре. Грабна бейзболната шапка от колата и се втурна напред. Подмина набързо събралите се служители на реда и видя ремаркето.
— Всички да се отдръпнат на най-малко трийсет метра — нареди тя.
Никой от събралите си не знаеше коя е тя. Затова се втренчиха в нея, без да я послушат.
— Аз съм федерален агент, подозираме, че ремаркето съдържа токсичен материал. Ако изобщо искате да имате потомство, отдръпнете се веднага.
Думите й постигнаха светкавичен ефект. Всички мъже с изключение на един послушно се оттеглиха. Тя предположи, че е собственикът, тъй като беше обут с шорти.
— Сър, вие ли сте собственикът на имота?
— Не, родителите ми.
— Съжалявам, но се налага да мръднете по-далеч. — Към тях се затича един от техниците. Носеше на гърба си раницата с чувствителния гама-неутронен детектор. Ханусек му посочи ремаркето. — Отивай направо там.
Непознатият мъж продължаваше невъзмутимо да си стои на мястото.
— Искам да знам какво става.
— Не мога да ви кажа, защото и аз самата не знам точно. Но за ваше собствено добро е да се отдръпнете незабавно.
— Идвам тук тази сутрин със семейството си. Мама и татко не са си вкъщи, но колите им са в гаража. На всичкото отгоре намирам такси и ремарке. — Той се приближи. — Вътре се намират трите ми малки деца, които искат да знаят къде са баба им и дядо им. Всичките тези ченгета ги плашат до смърт.
Ханусек разбра, че този няма да се отдръпне лесно. Хвана го за лакътя и го заведе при първия човек с яке на ФБР, който й се изпречи. Посочи му агента.
— Кажете му всичко, което току-що ми разказахте и отговорете на въпросите му. — После се обърна към агента: — Искам да предадете информацията, която ще чуете от този човек, на заместник-директора Макмахън в Центъра за борба с тероризма.