Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
За да се върнат в хасиендата Дел Ерина, двете дами можеха да поемат по суша под придружителството на Гърмящата стрела и двамата главатари. Но този път беше твърде опасен и изтощителен. Ето защо решиха да пътуват до Акапулко и оттам да отидат до Мексико, откъдето пък беше по-лесно да се стигне до хасиендата. Ала Бизоновото чело и Мечешко сърце нямаше да се присъединят към тях. Те смятаха да изберат пътя по суша, за да стигнат по него по-рано в Дел Ерина и отнесат на собственика горещо жадуваната новина, че дъщеря му е спасена и ще се върне здрава и читава през столицата Мексико. Преди заминаването си все пак двамата пожелаха да отидат на борда, за да прекарат вечерта заедно с приятелите.
Капитан Ландола с голяма радост прие доклада на кормчията.
— Та това е къде по-благоприятно, отколкото можеше да се очаква — рече му той. — По този начин няма да ми е нужна фал
— Живи ли ще останат?
— Да, така е по-изгодно за мен.
— Но това означава ужасна битка! Всеки от тези типове струва колкото неколцина от нас.
— Ба, ще ги изненадаме поотделно. Няма да е толкова трудно да се осъществи. Стернау е най-опасният, той трябва най-напред да бъде обезвреден.
— Но все пак едва след като двамата индианци са напуснали кораба?
— Те изобщо няма да го напускат, ще бъдат пленени заедно с останалите. Заставен съм да действам така, та по-късно никой да не знае по какъв начин е изчезнала тая компания. Надвием ли ги, отплаваме на запад. Зная един усамотен остров, който лежи забравен сред океана и никакъв кораб не се мярка в негова близост. Там ще ги свалим. Няма да загинат, защото има достатъчно извори и плодове. От друга страна, всяко бягство е немислимо и те ще си останат пленници за цял живот, освен ако не ми хрумне, че се нуждая от тях.
— Къде е разположен островът?
— Лежи далеч от всеки морски път, под четиридесет градуса южна ширина, на меридиана на Великденския остров и е по-сигурен затвор и от бастилията с най-здрави зидове. Няма име и се състои от корали. Наличните дървета не са толкова големи, че да може да се построи кораб, а и дори това да се удаде на пленниците, те няма как да приведат несъвършения съд през ужасния прибой, който ден и нощ връхлита кораловите рифове.
— Но ние ще имаме многобройни свидетели. Всеки от хората ни по-късно ще може да издрънка тайната.
Капитанът метна на кормчията един състрадателен поглед, после бавно изрече:
— Няма да има нито един свидетел, защото ние двамата ще бъдем единствените, които, връщайки се от това плаване, ще напуснат живи кораба.
Беше казано от ясно по-ясно. Кормчията изтръпна. А ако капитанът пожелае да няма никакъв свидетел и вземе, че посегне и на неговия живот? Той реши да бъде нащрек.
Привечер пасажерите дойдоха на борда и бяха приети с най-голямо внимание. Получиха богата вечеря, която им бе поднесена в капитанската каюта. Докато бяха заети с нея, Ландола се появи и незабавно се залови за работа. Беше много тъмно, а освен това над водата тегнеше такава гъста мъгла, че човек не бе в състояние да види нещо на повече от три крачки разстояние. Няколко от най-здравите матроси се стаиха край котвения шпил, след което един друг слезе до каютата, където самозваният капитан го заговори с престорена грубост:
— Какво търсиш тук в каютата, а?
— Прощавайте, сеньор капитане — извини се човекът. — Току-що дойде една лодка с някакъв непознат, който иска да говори със сеньор Стернау.
— С мен? — запита Стернау. — Кой е той?
— Казва, че е хазяинът, при когото сте живял. Искал да ви направи някакво съобщение на четири очи.
— Добре, идвам.
Стернау се надигна и тръгна след моряка към палубата. Когато минаваше край брашпила, той почувства внезапно две ръце да стягат гърлото му и същевременно получи тежък удар по главата, който го повали в безсъзнание без да е успял да издаде и звук.
— Той е уреден! — ухили се Ландола. — Вържете го и го отнесете долу в трюма! После ще се заемем с индианеца, който е облечен в бизоновата кожа, след Стернау той изглежда най-силен.
Не мина много, матросът отново се появи в каютата и съобщи на Бизоновото чело да се качи при Стернау. Той последва водача, без да подозира нищо и бе повален в безсъзнание, преди да е оказал съпротива. След две минути дойде ред на Мечешко сърце и участта не му се размина. Тогава Мариано се изправи и заяви: