Елантрис

— Милейди, ранена ли сте? — попита Аше загрижено с дълбокия си глас.

Сарене избърса очи, но сълзите не спираха.

— Не — изплака и подсмръкна. — Добре съм.

Сеонът не беше убеден и закръжи в полукръг около нея, да я огледа за контузии. Къщите и магазините прелитаха бързо през прозореца на каретата, която бързаше към двореца.

Собственикът й Еондел бе останал при портите на Елантрис.

— Милейди, какво стана? — попита Аше разтревожено.

— Бях права. — Сарене се опита да се надсмее над глупостта си през сълзи. — Трябва да съм доволна. Бях права от самото начало.

— Дух?

Сарене кимна и се облегна назад, взряна в тавана на каретата.

— Държал е хората без храна. Трябваше да ги видиш. Направо бяха полудели от глад. Войниците на Дух са ги отблъсквали от площада, но явно хората са се отчаяли достатъчно, за да се бият. Не знам как го направиха. Нямаха нито оръжия, нито доспехи, бяха полудели от глад. Той дори не го отрече. Просто стоеше и гледаше как интригите му рухват, а в краката му имаше заделена храна.

Сарене вдигна ръце и се плесна по главата ядосано.

— Как е възможно да съм толкова глупава?

Аше примигна загрижено.

— Досетих се какво прави. Защо ме дразни толкова, че съм права?

Тя опита да поеме въздух, но той приседна в гърлото й. Аше беше прав. Беше твърде загрижена за Дух и Елантрис. Беше се увлякла в емоциите си, вместо да действа според подозренията.

В резултат стана бедствие. Благородниците бяха откликнали на болката и нещастието на Елантрис. Дългогодишните предразсъдъци бяха отстъпили, а коратските учения за състрадание доказваха влиянието си. Сега щяха да запомнят само, че са били нападнати. На Сарене й оставаше единствено да благодари на Доми, че никой не бе пострадал.

Мислите й бяха прекъснати от тракане на доспехи навън. Тя се овладя и надникна през прозореца. Край каретата минаваше двойна колона от мъже с ризници, а куртките им бяха в черно и червено. Личната гвардия на Ядон се насочваше към Елантрис.

Сарене се смрази, докато гледаше мрачните воини.

— Идос Доми — прошепна тя. По коравите им погледи си личеше, че са готови за убиване.

За клане.

В началото кочияшът не искаше да се подчини на заповедта да кара по-бързо, но малцина можеха да устоят на упоритата теодска принцеса. Скоро стигнаха до двореца и Сарене скочи още преди да са стигнали стъпалата.

В двореца се бе разчуло колко е упорита и слугите се стараеха да не й стоят на пътя, щом профучаваше нанякъде. Стражите на Ядон също бяха посвикнали с нея и само въздъхнаха тъжно, когато тя разтвори вратите.

Кралят видимо помръкна, щом я видя.

— Какво не може да почака? Каква криза…

Сарене стовари длан по бюрото му и събори поставката за писалки.