Елантрис

По-тревожен бе фактът, че почти не й пукаше.

Вместо да се дразни, че му праща неизползваеми вещи, той изглеждаше дори впечатлен. Беше похвалил търговския й нюх, отбелязвайки, че сигурно е купила доста евтино платовете заради ужасния им цвят. Той продължаваше да се държи приятелски и не се засягаше от сарказма й.

И тя му отвръщаше със същото. Там, в центъра на прокълнатия град, имаше човек, който сякаш я приемаше. Искаше й се да се смее на шегите му, да се съгласява с коментарите и да споделя тревогите му. Колкото по-нападателно се държеше тя, толкова по-незастрашен изглеждаше той. Сякаш оценяваше нейната предизвикателност.

— Сарене, скъпа? — Тихият глас на Даора я изтръгна от размишленията. Сарене махна за последно с меча и спря. Потта се стичаше по лицето й и влизаше под яката. Не беше осъзнала колко натоварваща е станала тренировката й.

Въздъхна и опря върха на сира в пода. Косата на Даора беше прибрана в безупречен кок, а по униформата й нямаше пот. Тази жена правеше всичко с грация, дори и упражненията.

— Искаш ли да поговорим, скъпа? — попита Даора ласкаво. Намираха се в дъното на помещението и тропотът на краката и дрънченето на мечовете заглушаваха думите им.

— За какво? — обърка се Сарене.

— Виждала съм този поглед и преди, дете — утеши я Даора. — Той не е за теб. Но ти го знаеш, нали?

Сарене пребледня. Откъде знаеше? Нима тази жена четеше мисли? Тя проследи погледа на леля си. Даора гледаше Шуден и Торена, които се смееха заедно, докато момичето показваше на барона основните мушкания.

— Знам, че ти е трудно, Сарене. Заклещена си в брак без съпруг, без шанс за интимност… Не си виждала съпруга си и не си усещала топлината на любовта му. Може би след няколко години, когато затвърдиш поста си в Арелон, ще можеш да си позволиш… дискретна връзка. Но още е много рано за това.

Даора погледна нежно към Шуден, който изтърва несръчно меча си. Обичайно резервираният джиндосец се смееше неистово на грешката си.

— Освен това, дете, този вече принадлежи на друга.

— Мислиш?… — започна Сарене.

Даора стисна леко рамото й и се усмихна.

— Виждам как го гледаш през последните дни и как се дразниш на моменти. Двете емоции вървят по-често заедно, отколкото младите ви сърца очакват.

Сарене поклати глава и се засмя леко.

— Лельо, уверявам те, нямам никакъв интерес към лорд Шуден — каза тя учтиво, но твърдо.

— Разбира се, скъпа. — Даора потупа ръката й и се отдалечи.

Сарене поклати глава и отиде да пие вода. За какви знаци говореше жената? Даора беше много наблюдателна, защо бе сгрешила така в предположенията си този път? Сарене харесваше Шуден, но не романтично. Беше твърде тих и суховат за нейния вкус, подобно на Еондел. Сарене знаеше, че иска мъж, който да знае кога да й отстъпи пространство, но без да й позволява да го огъва както си иска.

Тя сви рамене и забрави за обърканите представи на Даора. След това седна да измисли как да прецака последните изключително подробни искания на Дух.