Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Другата страна ли? — рязко го прекъсна Глокта и сложи край на брътвежите му. — Подземния свят?! Да нямаш предвид нещо като ад? Магия? Ти владееш ли магия, Деветопръсти господарю?
— Аз ли? — подсмихна се севернякът. — Не. — После се замисли и добави: — Но пък мога да говоря с духовете.
— Духовете, така значи? Имай милост. Е, може би тогава духовете могат да ни кажат кой е тайнственият посетител от през нощта?
— Страхувам се, че не могат — каза Деветопръстия унило. Или не долови сарказма на Глокта, или предпочете да не му обръща внимание. — Никой от тях не е останал буден по тези места. Тук всички спят вече. От много отдавна.
— Ама разбира се. Отдавна е минало времето за лягане на духовете. Започва да ми омръзва от тия глупости. Ти си от хората на Бетод, нали?
— Може да се каже. — Изненадата на Глокта бе пълна. Би очаквал реакция на обърканост, припрян опит за отричане, но не и директно признание. Деветопръстия дори не мигна, докато отговаряше. — Някога бях негов първенец.
— Първенец?
— Бил съм се в десет дуела за него.
Глокта затърси подходящите думи.
— И си спечелил, така ли?
— Извадих късмет.
— И сигурно осъзнаваш, че Бетод нападна Съюза?
— Да — въздъхна Деветопръстия. — Трябваше да убия това копеле още преди време, но бях млад и глупав тогава. Сега не мисля, че пак ще ми се удаде такава възможност, но каквото — такова. Човек трябва да е… как беше думата?
— Реалист — помогна му Кай.
Глокта се намръщи. Само допреди секунда смяташе, че е на път да открие някаква логика в цялата тази безсмислица, но изпусна момента и сега съзираше още по-малко смисъл и отпреди. Погледна изпитателно Деветопръстия, но по белязаното му лице не откри повече отговори, само още въпроси. Говори с духове? Някога първенец на Бетод, но сега негов враг? Нападнат от тайнствена жена посред нощ? И дори не знае защо е тук? Хитрият лъжец казва колкото може повече истина, но този тук изрече прекалено много лъжи, направо не знам откъде да започна?
— А, имаме гост! — В стаята влезе нисък и набит възрастен мъж с къса сива брада и започна енергично да бърше с кърпа голата си глава. Това значи е Баяз. После седна на стола. В движенията му нямаше финес, какъвто човек би очаквал от една толкова важна историческа личност. — Моля за извинение, възползвах се от банята. Прекрасна баня. Откакто пристигнах в Агрионт, всеки ден се къпя. Доста мръсотия насъбрах през дългия път и сега използвам всяка възможност отново да се чувствам чист. — Той потри с ръка голото си теме.
Глокта мислено съпостави чертите му с тези на статуята на Кралския булевард. Няма абсолютно нищо странно в приликата. Не изглежда и наполовина толкова властен и е доста по-нисък. Само за час мога да открия петима с по-убедителна прилика. Ако обръсна главата на архилектора, пак ще получа по-добър резултат. Глокта погледна плешивото теме. Чудя се дали го бръсне всеки ден?
— А вие сте? — попита този, който се представяше за Баяз.
— Инквизитор Глокта.
— А, от Инквизицията на Негово величество. Каква чест!
— О, не, честта е изцяло моя. Все пак, вие сте легендарният Баяз, Първият магус.
Възрастният мъж го изгледа свъсено с пронизителните си зелени очи.
— Легендарен е малко пресилено, но да, аз съм Баяз.
— Вашият спътник, Деветопръстия, тъкмо ми разказваше за случилото се миналата нощ. Колоритен разказ. Според него вие сте предизвикал… всичко това.
— Не обичам неканените гости — изсумтя възрастният мъж.
— Виждам.
— Жалко за пораженията по стаята, но, по моему, човек трябва да действа бързо и решително. После ще има време за поправяне на счупеното.
— Разбира се. Простете за невежеството ми, господарю Баяз, но как точно бе предизвикано това разрушение?
Баяз се усмихна.
— Надявам се, разбирате, че не споделяме тайните на нашия орден с всекиго, а аз вече имам чирак. — Той посочи с жест към неубедителния младеж.
— Да, запознахме се. Тогава ми разкажете с думи прости, като за непросветен.
— Вие бихте го нарекли магия.
— Магия. Разбирам, да.
— Точно така. Все пак, ние, магусите, сме най-известни с магията си.
— Ммм. А дали не бихте се съгласили да ми направите малка демонстрация?
— О, не! — засмя се мнимият магьосник. — Аз не правя фокуси.
Старецът е толкова неразгадаем, колкото и севернякът. Единият почти не говори, а другият говори ли, говори, но на края не казва нищо.