Град от пепел

Джейс седна на петите си вцепенен. Тя беше мъртва. Умря вместо него.

Изведнъж някой го сграбчи за рамото и го изправи на крака. Джейс посегна към колана си, но разбра, че няма оръжие, и се завъртя… Погледът му срещна познати сини очи, които го гледаха невярващо.

— Ти си жив — рече Алек. Три кратки думи, но пропити с толкова много чувство.

По лицето му бе изписано облекчение, както и умора. Независимо от студения въздух, черната му коса беше полепнала по бузите и челото от пот. Дрехите и кожата му бяха изцапани с кръв и ръкавът на защитното му яке беше разпорен по дължина, сякаш нещо остро го беше раздрало. В дясната си ръка стискаше окървавена алебарда, а в другата — блузата на Джейс.

— Така изглежда — съгласи се Джейс. — Но няма да е за дълго, ако не ми дадеш някакво оръжие.

Алек се огледа набързо, пусна Джейс, измъкна една серафимска кама от колана си и му я подаде.

— Ето — рече той. — Казва се Самандириъл.

Джейс едва бе взел камата и някакъв средно голям древак демон се втурна към тях, като злобно съскаше. Джейс вдигна Самандириъл, но Алек вече се беше справил със съществото, като го бе промушил с алебардата.

— Добро оръжие — каза Джейс, но Алек се бе загледал покрай него към свитата сива фигура на палубата.

— Това инквизиторката ли е? Тя да не би…?

— Мъртва е — каза Джейс. Алек стисна зъби.

— Отървахме се. Какво се случи?

Джейс понечи да отговори, но в този миг бе прекъснат от силен вик:

— Алек! Джейс!

Беше Изабел, която тичаше към тях през смрадта и дима. Тя бе облечена в плътно прилепнало тъмно яке, изцапано с жълтеникава кръв. Златни верижки висяха с магически руни около китките и глезените й, а камшикът й се виеше около нея като електрическа жица. Тя протегна ръце.

— Джейс, мислехме…

— Не. — Нещо накара Джейс да отстъпи назад, за да се предпази от допира й. — Целият съм покрит с кръв, Изабел. Недей.

По лицето й пробяга нещо като обида.

— Но ние всички те търсехме — мама и татко, те…

— Изабел! — извика Джейс, но беше твърде късно: Огромен паякообразен демон беше скочил върху нея откъм гърба й, като пръсна жълта отрова през зъбите си. Изабел извика, когато отровата я изгори, а камшикът й със светкавична скорост изплющя и разцепи демона на две. Двете половини тупнаха с глух удар на палубата и изчезнаха.

Джейс се спусна към Изабел точно когато тя залитна напред. Камшикът се изплъзна от ръката й, докато той я подхващаше и несръчно я притисна към себе си. Не можеше да види колко отрова имаше по нея. По-голямата част беше по якето й, но няколко капки бяха попаднали и по шията и там кожата гореше и цвърчеше. Тя едва доловимо изохка — Изабел, която никога не показваше, че я боли.

— Ще се погрижа за нея — каза Алек, който хвърли оръжието си и хукна да помогне на сестра си. Внимателно взе Изабел от ръцете на Джейс и нежно я положи на палубата. Коленичи до нея със стили в ръка и вдигна поглед към Джейс. — Дръж ги надалеч, докато я излекувам.