Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
– Да – каза решително, като се отдръпна малко. – Да, ще свършиш работа! Ела тук!
И ме облада по средата на кървавата стая.
Глава двайсет и осма
Преторианците ме оставиха сред едно кално поле с ряпа, точно пред градските крепостни стени. Може би бях твърде окървавена и изпотрошена за вкуса им, или може би са си помислили, че лошият ми късмет може да ги зарази, или може би смразяващият дъжд беше угасил страстите им, защото не изпробваха любовницата на императора, преди да я захвърлят в калта. Те просто ме бутнаха от коня и се отдалечиха в галоп. Аз се свих, трепереща под поривите на дъжда.
Всичките ми кошмари се изредиха пред очите ми. От всяка една нощ.
Викс! Момчето ми!
Вината е моя! Трябваше да го измъкна. Трябваше да се досетя, че не е на безопасно място.
Викс!
Аз се изправих и застанах в калта, като се олюлях за миг. Стомахът ми беше като огнена топка. Ставите на пръстите ми скърцаха, сякаш бяха пълни с горещ пясък. Кръв бликаше от всевъзможни места и бързо се размиваше от дъжда.
И по-зле се бях чувствала след креватна борба с Домициан. Поне краката все още ме държаха. Тръгнах с несигурна крачка, като залитах сред калните полета. Вървях, докато дъждът спря и воднисто бледо слънце се надигна над хоризонта, вървях, докато то не застана точно над мен сред развилнелите се облаци, вървях, докато то отново се скри. Полегнах за малко в една канавка. Отново се надигнах, когато студът стана непоносим, и продължих, препъвайки се, по пътя. Хората извръщаха погледите си от мен. Смятаха ме за луда.
Не мислех накъде отивам, докато не зърнах покривите на вилата на Флавия да издигат острите си върхове на фона на оранжевото небе точно преди Тиволи.
– Той си има колиба – ми беше казал Викс. – В северното лозе на Флавия.
Едвам прекосих лозето, листата му докосваха лицето ми, бодили се закачаха за раздраната ми дреха. Видях една колиба, сгушена отстрани на хълма. Кръгла, като колибите в Британия.
След трийсет левги изнурително ходене краката ми отказаха да изминат последните трийсет стъпки. Стигнах пълзейки. Почуках на долната част на вратата.
– Викс… – изрекох към загрубелите боси крака, които се появиха на вратата при почукването ми. – Императорът хвана Викс!
Тя седеше като кукла пред огъня, докато Ариус бършеше коричките засъхнала кръв от лицето ѝ.
– Той просто го задържа – продължаваше да повтаря. – Взе него и изхвърли мен.
Ариус усети как яростта му се надига, но я потисна.
– Дай да видя ръцете ти.
Три счупени пръста. Той ги превърза и обездвижи, както често беше наблюдавал да прави лекарят в гладиаторските казарми със собствените му пръсти, и изслуша края на историята, разказана на пресекулки. Флавия! Във вледененото му от мъка за сина му сърце Ариус почувства да го пробожда и мъката за жената, която го беше измъкнала от Колизеума. Тя вероятно скоро щеше да е мъртва. Мъртва и изчезнала завинаги. Нямаше никога вече да седи в атриума си и да бродира някой шал, нито да се промъква из недрата на Колизеума и да измъква деца от лапите на смъртта. Флавия, която му беше дала собствена колиба и през смях му казваше, че е съсипал лозята й… Скоро преторианците щяха да нахлуят в тази приятна вила, за да търсят предатели или просто за да я оплячкосат.
Но във всеки случай не беше много вероятно да дойдат още същата нощ.
– Шшшт! – каза той на Теа. – Трябва да поспиш.
– Но Викс...
– Ще си го върнем!
Във въображението си виждаше как Викс напада императора с кухненски нож в ръка. Защо изобщо го беше научил да се бие?
– Не мога да спя… – но очите ѝ вече се бяха почти затворили, докато я носеше към леглото. Като я положи в него, спазъм от болка пробяга по лицето ѝ.
– Какво?
– Нищо. Ребрата ми Той протегна ръка, за да разхлаби връзките на туниката ѝ.
– Не! – Ръцете ѝ нежно бутнаха неговите настрана. – Не, просто натъртвания Разгърна разкъсаната коприна и започна да търси счупени кости.
Това, което откри, беше подутина. Зелена, отпреди дни, не нова. Под гърдата ѝ. Как беше получила тази бучка там? И то с толкова странна форма?
Пръстите му напипаха още една. И още една Той свали цялата туника.
– Ариус – гласът на Теа беше шепот, – недей.
На трептящата светлина от огъня бучките, синините, белезите и следите от изгаряния бяха невидими. Но не и за ръцете му. С допир ги откри всичките.
– Ариус– Той я погледна. Не знаеше какво изражение беше изписано на лицето му, но тя вдигна ръка, за да прикрие очите си. Белезите от разрязване с нож, които забелязваше за пръв път, сега достигаха почти до лакътя ѝ.