Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Шери… не мога да повярвам на ушите си.
— И аз — тихо отвърна тя.
— Това беше… поне доколкото мога да преценя… гласът на Джон Харис — каза Джей. — Не познавам нито Ренълдс, нито гласа му, но няколко години съм работил с Джон и…
— Той е, Джей. Няма грешка. Разпознавам изразите, ритъма на речта, всичко.
Джей отново седна, поклати глава и безпомощно разпери ръце.
— Аз… няма как да се преборя утре срещу това, освен ако евентуално се опитам да заложа на факта, че записът може да бъде фалшифициран.
— Не е — каза Шери.
Джей се обърна към нея.
— Забеляза ли нещо, което да те убеди?
Тя вдигна към него очи, изпълнени с искрена болка.
— Знам как изглежда Овалният кабинет. Не видях лицето му в едър план, но гласът беше негов, а всичко друго съвпада напълно и в крайна сметка съществува само един Овален кабинет, дявол да го вземе!
В гласа й се прокраднаха гневни нотки, но въпреки това Джей изрече съдбоносните думи.
— Значи… той ни е излъгал, Шери.
— Да, излъгал е.
— Аз… никога не бих повярвал, но… това е положението. А в един момент се видя и лицето му, когато Ренълдс стоеше отсреща.
— Не забелязах — каза Шери. — Просто познавам гласа му.
Няколко минути седяха мълчаливи и зашеметени. Най-сетне Шери се изправи.
— Какво си мислиш? — попита Джей, когато тя вдигна слушалката на телефона и набра номер.
— Обаждам му се. Искам да дойде тук. Искам обяснение, макар да не вярвам, че ще може да го даде.
Думите й към президента бяха кратки, точни и без съмнение го оставиха озадачен. Тя затвори телефона и се обърна към Джей с просълзени очи.
— Облича се и след десет минути ще бъде тук — каза тя и пак седна. — Какво да правим, Джей? Утре ще го размажат с този запис.
— Да. Няма как да го защитя. Разговорът доказва престъпен умисъл.
— Тогава какво да правим? Мисля, че ако остане в Ирландия, с него е свършено.
Джей отново въздъхна и посегна към телефона.
— Остава ни само едно. Трябва да рискуваме директен полет до Мейн.
Фактът, че от една година Крейг Дейтън и старшата стюардеса Джилиан Уолц са любовници, бе широко известен в „Юро Еър“, но дискретността им по време на полет обикновено прикриваше връзката дори когато Крейг отговаряше на обажданията в ранните вечерни часове с дрезгав и разсеян глас.
Този път го търсеше Джей Райнхарт. Гласът му звучеше много сериозно и разговорът не трая дълго.
След няколко кратки думи Крейг остави слушалката, сгуши се отново зад Джилиан и погали копринената й коса, докато й предаваше разговора.
Тя леко извърна глава към него.
— Сигурен ли си, че ще е безопасно, Крейг?
— Няма проблеми, скъпа. Двамата с Аластър го обмислихме много внимателно и както му казах, просто ще стигнем до половината път, а там ще проверим ветровете и ако има съмнение, че горивото няма да стигне, правим обратен завой.
— Ще ми се да освободя двете момичета.
Крейг леко поклати глава.
— Няма да е законно, освен ако свалим част от креслата. При толкова много места трябва да летите и трите.
— Знам, знам.
— Искаш ли да се прибереш?
— Искам да останеш в компанията и много се страхувам. Пак ще нарушиш правилата.
— Мисля, че успешно забаламосах началството във Франкфурт, Джил.
— Няма да получат сметки за зареждането в Исландия и Канада. Ще разберат, че летиш директно.
— Ще си помислят, че го правя по заповед на американското правителство. Така или иначе, Джон Харис все още е на свобода само благодарение на нас и не смятам тепърва да го изоставя.
— Добре се наредихме — промърмори Джилиан. — Е, в колко часа?
— Излитаме точно в седем сутринта, скъпа. Това означава, че трябва да напуснем хотела не по-късно от четири и половина.
Ръката му лекичко плъзна по бедрото й. Джилиан се завъртя и обхвана лицето му с длани.
— Трябва да заспиваме, Крейг.
— Оу… — изстена той.
— Край за тази вечер! — отсече тя.
— Ами ако бъда много мил?
— Не. Вече беше. Молбите действат само веднъж на… няколко часа. — Тя го целуна. — Обади се на Аластър. Нагласи будилника. Заспивай. Точно в този порядък.
— Тъй вярно!
Двайсет и пет минути след телефонния разговор с първия пилот Джей Райнхарт застана мълчаливо до седналия Джон Харис и изключи видеото, след като бяха изгледали същия запис.