Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Радвам се да го чуя — каза Шери.
— Джей, ти спомена, че имаш ирландски произход — каза Майкъл. — Как ти се струваме засега?
Джей се усмихна.
— Нямах много време да ви преценявам, Майкъл, но…
— Но… ако не беше толкова разтревожен за Джон Харис, щяхме много да ти харесаме, особено пък ако пуснем твоя клиент да си върви.
— Да, нещо такова.
— Бива — одобри Майкъл и вдигна халбата. — Сленте!
Джей и Шери повториха наздравицата и жеста. Пред смаяните им погледи Майкъл изпразни половината халба на един дъх.
— Казаха ми, че не пиеш, Майкъл — отбеляза Джей и видя как веждите на адвоката подскочиха смаяно, преди да отлепи халбата от устата си.
— Какво? За бога, кой ти е казал тази скандална лъжа? — попита Майкъл със скептична усмивка.
— Лондонският юрист, който те препоръча. Джефри Уолас.
— А, Уолас! Това му е спомен от срещата в Единбург. По принцип не пия много, Джей, но тогава просто си направих майтап.
— Майтап ли?
— Да. Скапаният британец взе да разправя, че всички ирландци са пияндета, което е най-срамна заблуда, и затова реших да го опровергая. Явно се е хванал на въдицата.
— Майкъл! — извика някой от другия край на залата.
Майкъл Гарити енергично размаха ръка, после направи знак на човека да се приближи.
— Страхотно! — възкликна Майкъл, когато непознатият започна да се провира между масите в тяхна посока. — Този приятел е Бърн Макхенри, вероятно най-добрият комик и имитатор в Ирландия. Като почне да имитира Роналд Рейгън, дори и Нанси може да се припознае.
Макхенри се добра до масата, енергично стисна ръката на Майкъл и му подхвърли няколко закачки, докато адвокатът го запознаваше със спътниците си.
— Значи всички сте от Тексас? — попита Макхенри, имитирайки удивително точно гласа на Джордж Буш.
— Как я караш, Бърн? — попита Майкъл.
Двамата си побъбриха две-три минути, после Макхенри погледна часовника.
— След един час имам представление, тъй че трябва да бягам, приятели. Беше ми много приятно.
Докато ставаше, двама адвокати дойдоха да поздравят Гарити, а сервитьорката донесе сандвичи и още три халби тъмно пиво.
Джей захапа сандвича, отпи малка глътка бира и мислите му се зареяха надалеч от оживения разговор на Шери и Майкъл за келтското изкуство. Детайлите от интериора на старата кръчма и разговорите на клиентите му се струваха много по-интересни. Таванските греди вероятно датираха от средата на деветнайсети век — личеше си по характерната сглобка и по грижливото налагане на корнизите.
Самият бар не можеше да се похвали с прекомерна резба или украса като някои други барове в Англия или източните щати, но в него имаше нещо типично, някаква майсторска изработка, личаща дори след век и половина непрекъсната употреба.
Джей с усмивка си спомни, че малко преди да влязат, бе забелязал наблизо истински магазин за юзди и хамути. На тезгяха в дъното лежаха все същите сурови кожи и стари инструменти, които някога бяха обслужвали дъблинските кочияши.
Ненадейно Джей осъзна, че някой е произнесъл името му сред глъчката.
— Извинявай, какво?
— Още ли си при нас, Джей? — попита със смях Майкъл.
Джей се усмихна, кимна и бавно избута стола си назад.
— Просто си мислех, Майкъл. За съжаление трябва да се прибираме в хотела.
— Ще изпуснете представлението — възрази Майкъл. — А фойерверките са невероятна гледка. С всяка година стават все по-внушителни, но и навалицата е ужасна. Не се излагай, приятел, нощта едва започва.
— Не и за мен — отвърна усмихнат Джей и докато ставаше, забеляза със задоволство, че Майкъл се изправя без повече възражения. — Имам много работа, Майкъл, а и все още не съм се опомнил от смяната на времето.
— О, разбира се! Извинявай, трябваше да се сетя.
Майкъл грабна сметката и махна с ръка на сервитьорката.
Четирийсет и пет минути по-късно Майкъл остави Джей и Шери пред хотела. Двамата изпроводиха с развеселени погледи пълничкия адвокат.
— Свестен човек — каза Джей.
— Добре си го избрал — кимна Шери. — За кога си уговорихме среща?
— За девет и половина сутринта в Четирите съдилища.
Тя се разсмя.
— Нямаш представа колко съм ти благодарна, че не прие предложението му да ни вземе утре с колата.