Червената кралица

Ричард коленичи пред свещеника, който вдига свещената корона на Едуард Изповедника и я полага внимателно върху тъмнокосата глава на краля. Той усеща бремето ѝ, тежко като вината му, а след това усеща как тежестта сякаш изчезва: освободен е от всеки грях. Изправя се на крака и се обръща с лице към войниците си.

– Бог да пази краля! – разнася се хилядогласен вик. – Бог да пази краля!

Ричард се усмихва на този възглас, който е чувал в чест на брат си; който е чувал и за себе си. Това е нещо повече от подновяване на клетвата, дадена по време на коронацията – да служи на сънародниците си и на своето кралство, това е неговият начин повторно да посвети себе си на каузата. Каквото и да е сторено, за да се стигне до този момент, е простено. Това, което следва, ще бъде основата, на която ще го преценяват. А сега той знае, че е в правото си – миропомазан и коронован крал, който се отправя срещу един самозванец, един претендент, чиято кауза е разбита още по време на последното царуване, чиито васали са си останали у дома; който разчита за подкрепа на чуждестранни престъпници и наемници, който е привлякъл на своя страна само най-изменчивите благородници, робуващи само на своя интерес – а може би дори и те няма да застанат зад него.

Ричард вдига ръка за поздрав към войниците си и се усмихва на гръмките им приветствия. Обръща се настрани, внимателно сваля свещената корона и им показва бойния си шлем с бойната корона, прикрепена леко към него.

Той ще влезе в битка с корона на глава; ще се бие под кралския си флаг. Ако Хенри Тюдор има смелостта да го предизвика на двубой, няма да се наложи да го търси. Ричард ще бъде толкова ясно видим на бойното поле, колкото и в мига, когато трите слънца на Йорк грееха като символ на тримата братя Йорк. Той лично ще се отправи в битка и ще убие момчето Тюдор в единоборство. Това е крал-воин; това е защитникът на английския мир.