През лицето на света

По-късно същия ден двама от брудуонците отидоха напред. Манум предположи, че са се отправили да търсят храна; собствените им мизерни дажби брашно и вода бяха преполовени и не се хранеха достатъчно, за да оцелеят. Толкова далече на юг, по-близко до населяваните от хора места, имаше малко животни, които воините да уловят; яребици и зайци рядко разнообразяваха еднообразната им диета. Един от воините, когото Манум бе кръстил Последователя, остана да ги пази. Търговецът често се бе чудил за този младеж. Какво го бе накарало да стане убиец? Каква заплаха, какво възнаграждение можеше да принуди човек да върши подобни неща? Или наистина имаше зла душа? Манум се бе опитал да говори с него и в отговор бе получил само заплашително изръмжаване.

След около час другите се върнаха. Времето се бе влошило толкова, че видимостта на Манум се простираше на не повече от няколко ярда. У дома бихме нарекли това снежна буря — стой си вкъщи, наръчкай огъня. Цяла вечност не се бе стоплял истински, не и откакто бе заминал за Брудуо преди две години. Опита се да не мисли за топла камина и пълен стомах. И смях. Особени усилия отделяше да не мисли за смях.

Брудуонците накараха пленниците да продължат в снежната буря. Какво правят? Пред себе си Манум чу Индретт да кашля, усети раздиращата я болка. Няма да издържи.

Отне им час да се придвижат на няколкостотин ярда по каквото Манум предполагаше, че е Западният път. Тогава свиха встрани и се отправиха сред дърветата, където снежната покривка бе по-тънка. Не след дълго дойдоха до поляна, в средата на която имаше къща, заобиколена от дълбоки преспи. Предната врата бе със счупени панти, но нямаше следа от живот. Ужас обхвана Манум.

На верандата лежаха две зверски накълцани тела. Едното от тях бе на дете.

Индретт започна да хленчи. Брудуонците не обърнаха внимание на звука и прекрачиха през по-едрия труп, за да влязат. Последователят накара пленниците да сторят същото. Манум погледна тялото на мъжа. Да избяга ли се бе опитвал или да защити семейството си? Смъртта му бе настъпила в очевидна агония със знанието, че не е съумял да го стори.

В стаята лежаха още две тела, жена и дъщеря. Бяха се простили с живота си в опит да се скрият от сила, по-жестока и от най-големите им кошмари. Несъмнено бяха сполетени от ужасен край.

В отговор на кимане на брудуонския лидер, останалите воини изнесоха телата навън и ги метнаха в снега.

Храна, топлина, подслон, помисли си Манум по-късно вечерта, докато лежеше на пода, на същото място, което по-рано бяха заемали телата. По-скоро бих търпял студ и глад. Тази нощ той не можа да спи.