Черната вдовица [bg]

— Къде ще ги атакуваме? — попита Натали.

— Не знам.

— Коя е моята цел?

— Ще научиш след минута.

— Коя е твоята?

— Няма значение. — По лицето на Сафия се изписа тревога. — Идват!

— Кои?

— Американците.

Сафия натисна здраво педала на газта и прелетя с пълна скорост през Пи Стрийт. След това, при „Волта Плейс“, направи още един десен завой.

— На Уисконсин Авеню има френски ресторант, който се казва „Бистро Льопик“. На километър нагоре по улицата е, отляво. Няколко дипломати от френското посолство дават частна вечеря там за хора от Външното министерство от Париж. Ще има много посетители. Влез колкото можеш по-навътре в заведението и натисни детонатора. Ако се опитат да те спрат на вратата, направи го там.

— Само аз ли ще бъда, или ще има и други?

— Само ти. Ние сме част от втората вълна атаки.

— А коя е твоята цел?

— Вече ти казах, че няма значение.

Сафия натисна спирачки на Уисконсин Авеню.

— Слизай.

— Но…

— Слизай! — Сафия махна към лицето на Натали с присвития си десен юмрук, с който стискаше детонатора. — Слизай или ще убия и двете ни веднага!

Натали слезе и се загледа след тойотата, която с пълна газ пое по Уисконсин Авеню. След това погледна по цялата дължина на „Волта Плейс“. По улицата нямаше никакво движение. Изглежда, Сафия бе успяла да се изплъзне от преследвачите си. И Натали пак остана сама.

Постоя, замръзнала от нерешителност за известно време, заслушана в писъка на сирените. Като че ли всички те се събираха към южния край на Джорджтаун, до Потомак. Накрая тя тръгна в обратна посока, към целта си, и започна да се оглежда за телефон. През цялото време се чудеше защо Сафия бе настояла тя да носи жилетката с експлозиви с червения шев покрай ципа.