Танц със сенки [bg]

На улица Плодна хората бяха не по-малко, отколкото в другите части на града. Няколко пъти го повикаха, потупваха го по раменете, но той учтиво отказваше поканите да се присъедини към празника. Пред голям магазин за плодове и зеленчуци Джок спря, бутна вратата и влезе. Звънчето приветливо звънна, информирайки собственика за пристигането на нов купувач. Впрочем днес беше празник и не можеше и дума да става за продажба. На централно място беше поставена маса, около която имаше компания, дегустираща бира.

— А, Джок, момчето ми! — приветливо му махна един от седящите на масата. — Колко се радвам да те видя! Влизай, не се притеснявай. Ей, я налейте бира за момчето.

— Благодаря, мастер Лотр, но не мога. Днес е турнирът, трябва да запазя ясна глава.

Собственикът на магазина се плесна по челото:

— О, бях забравих! И какво, момчето ми? Ще им покажеш ли на всички?

— Ще се постарая — отвърна Джок.

— Пусни една стрела и от мое име — Лотр му подаде праскова.

— Днес няма да ти е лесно, момко — изръмжа кръчмарят, чието заведение се намираше в съседство с магазина на мастер Лотр. — С такъв противник!

— Какви ги дрънкаш, глупако? Нима ще се намери конкурент на Джок Имарго? — вдигайки халбата, каза Лотр.

— Между хората — не, но сред елфите… Ще извиняваш, Джок, но не бих заложил златото си на теб…

— За какво говориш, да те пазят боговете? Какви елфи?

— Ами такива, Лотр. Най-обикновени тъмни елфи, с глиги. Които с лъковете стрелят много по-добре от хората.

— И какво общо има турнирът с елфите, да те вземе мрака?! — включи се в разговора собственикът на месарския магазин.

— С това! А бе вие да не падате от луната! Не знаете ли, че днес на краля гостува посолството на тъмните от Дома на… как беше… да, на Черната роза! А посолството се оглавява от кого? Посолството се оглавява от наследника на този Дом, с мракът-го-знае-с-какво-име-се-нарича. И този наследник изразил желание да участва в турнира, по-конкретно в стрелбата с лък. Така че, момче, днес ще ти е трудно. Не е лесно да победиш елф.

— Ще видим — безразлично сви рамене Джок. Всъщност той не вярваше особено на градските клюки. — Мастер Лотр, а къде е Лиа?

— В градината, иди, виж я — благосклонно отвърна Лотр.

След като Джок напусна, ханджията се усмихна и каза:

— Когато казах за елфа, видяхте ли как се разстрои?

— Пълни глупости! Джок е свястно момче, изобщо не се разстрои.