Еликсир в Ада [bg]

Той скочи, но веднага с изненада установи, че не усеща пода под краката си и че краката не му се подчиняват. Около секунда монахът постоя прав като каменна статуя, а сетне се стовари на земята, събаряйки чинийката със свещите. Тя се счупи, а угасващите фитили изсъскаха. Усещайки, че някакви невидими игли разкъсват мозъка му, той се опита да пълзи, напипвайки предметите около себе си, но разтрепераните му пръсти не откриха Книгата. Нарастващата болка в главата и отчаянието му дадоха сили, гласът му се възвърна и той започна да крещи с цяло гърло, но воплите му потъваха в нощната тишина. Хотелът се намираше в покрайнините на Ал Кудс15, а къщурката на Мустафа беше в края на Маслиновата горичка. За нещастие, турчинът беше прочут с дълбокия си сън.

След като пресипна и разбра, че никой няма да му се притече на помощ, брат Ираклий се разплака с глас. Скръсти изтръпналите си ръце на гърдите и започна горещо да се моли, крещейки думите, които обикновено трябваше да се изричат шепнешком, с надеждата да изплаши невидимия враг… Молитвата му звучеше все по-тихо и по-тихо и след половин час той потъна в мрака, който тихичко го погълна с нямата си уста. Ираклий припадна.

Когато монахът не се появи на скромната закуска, състояща се от вчерашни питки и зехтин, пъшкайки недоволно, Мустафа отиде лично да събуди кафира16, учудвайки се на странното му поведение. Обикновено дервишът никога не закъсняваше, защото закуската влизаше в цената на стаята, а монахът се хранеше много оскъдно, тъй като беше беден. И понякога с тази закуска изкарваше цял ден.

Турчинът мина през маслиновите дръвчета, чиято реколта добавяше около двайсетина златни монети годишно към бюджета му, стигна до паянтовата врата и почука на нея:

— Ей, Ираклий! Какво става с теб, да не те е взел шайтанът? Храната е на масата!

От колибата се разнесе протяжен звук и собственикът разбра, че това е стон. Изби вратата, която се разхвърча на трески, и се озова насред стаята. Гледката го накара да отстъпи назад, да размаха ръце и да се развика с всички сили, призовавайки на помощ всемогъщия Аллах заедно с верния му архангел Джабраил. Върху пръстения под лежеше бял като луна съсипан старец и отваряше беззвучно напуканите си от непрекъснатото крещене устни, от които течеше кръв.

— Мустафа, ти ли си? — прошепна старецът и цялото тяло на турчина се разтресе, тъй като разпозна гласа на доскорошния си квартирант. — Запали свещта, много е тъмно, не виждам нищо.

Към пребледнелия собственик гледаха две очи, покрити с белезникава мътна пелена.