Еликсир в Ада [bg]

Той отметна глава назад и за стотен път започна сладостно да свива пръсти… Палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак и… Юда се усмихна. Вече нямаше значение какво следваше след „и“. За него и без това не можеше да стане по-лошо. Отначало той лежеше на килима и плачеше от безсилие. Как можа да измисли толкова идеална рецепта и да не успее да се възползва от нея. Тринайсетият вече знаеше, че всички отдавна представят Събитието така както го описа на света един друг апостол, макар че според него това беше плод на много скучна фантазия, която приличаше на рекламна статия от жълт вестник.

Някъде на около сто години той се събуждаше, треперейки от ужас. Привиждаше му се, че Книгата е намерена и унищожена, и усещаше как страниците й се гърчат от болка в пламъците като живи. Но след това страхът го напускаше и той разбираше, че тези мисли са на нервна почва, а Книгата продължаваше да съществува. Ех, че лесно беше сега да живееш на Земята, не като в предишните времена. В момента той преспокойно би могъл да запази текста на флашката и да не трепери, че единственият екземпляр може да изчезне необратимо. Нямаше да се налага да се разкрива с онази целувка в градината, а просто щеше да изпрати един анонимен имейл на първосвещеника Каифа от близкия интернет клуб и той нямаше да го познава по физиономия, а само по специалния ник, под загадъчния му псевдоним. Да речем, той щеше да се нарече Господ. Че защо не, не звучеше зле.

Върху масичката от нефрит бяха подредени търпеливо изрязаните описания на най-строгите диети — храненето с ананас на София Лорен, гимнастиката на Елизабет Тейлър, методиката на Лариса Долина. Нека го смятат за луд. Но ако не се ограничеше в някои неща, при положение че бе прекарал две хиляди години в една стая, водейки неподвижен живот, като нищо щеше да заприлича на слон. Той много грижливо следеше фигурата си — тренираше в залата за фитнес и не посягаше към чипса и бирата, които шефът му изпращаше, за да се гаври с него. Страниците с диетите бяха притиснати към масата с огромен речник, отворен на петнайсета страница. Както бе обещал на Калашников, Юда започна да усъвършенства произношението си на зулуски. Колко доживотни присъди бе излежал в тази бяла килия? Направо не можеше да ги преброи.