Двойни игри [bg]

— Значи и двамата сте на мнение, че цялата работа е постановка на Файн, а?

— Точно така — кимна Демарко. — Досега не се бях замислял за него, по простата причина че смятах, че не разполага с достатъчно пари. Някой е платил на Пю и Линкълн огромна сума за това, което направиха. Насочих вниманието си към Доблър и Идит Бакстър, дори към самия Бродрик. Но не и към Файн, защото той не разполагаше с подобни средства.

— Да, ама се оказа, че е разполагал — поклати глава Махоуни.

— Така е. Имал е достъп до всички средства, събрани от спонсорите на Бродрик. Казано с други думи, Файн е вършил точно това, в което обвинява Бродрик, но го е организирал така, че да хвърли вината директно върху шефа си, в случай че нещо се обърка.

— Какви са мотивите му? — сбърчи вежди Махоуни.

— На първо място парите. Не мога да бъда сигурен, но според мен именно Файн е привлякъл Доблър. След приемането на законопроекта Доблър несъмнено щеше да получи поръчка за няколко милиарда, а Файн — тлъста комисиона. Може би си е казал: „Майната му на всичко. Белите копелета никога няма да ме направят сенатор, а на мен ми писна да получавам трохи.“

Демарко направи кратка пауза и продължи:

— Според мен се е случило следното: идеята за регистрацията на мюсюлманите възниква след неуспешния опит за взривяване на тунела в Балтимор. Но тя не е идея на Бродрик, а на Файн. Той убеждава шефа си да внесе съответния законопроект, след което се свързва с Доблър и споделя с него идеята си за бързо забогатяване, в случай че законопроектът бъде приет. Доблър захапва въдицата и вероятно му отпуска известни средства за „смазване на зъбчатите колела“.

Но Файн прекрасно знае, че опитът за взривяване на тунела от страна на двама мюсюлмани няма да е достатъчен. Независимо от изявленията си пред медиите, той знае за Линкълн, тъй като на практика е присъствал на заседанията на Комисията по разузнаването заедно с Уингейт, независимо от изявленията му пред медиите. Така се появява идеята да принуждават мюсюлмани да извършват терористични актове, които да привлекат общественото внимание — например насочването на самолет към Белия дом. Свързва се с Линкълн и му плаща за изпълнението на плана.

— Но защо е убил Бродрик?

Демарко беше доста озадачен от небрежния и спокоен начин, по който Махоуни задаваше въпросите си. Дали това не се дължеше на бърбъна? Не, не беше това.

— За да бъде приет законопроектът — отговори на въпроса той. — „Законът Бродрик“ събира почти цялата подкрепа, от която се нуждае. Той е одобрен от Сената и по всичко личи, че ще бъде приет и от Камарата на представителите. Но там се появявате вие и му слагате прът в колелата. Файн усеща, че е нужно съвсем малко за преодоляване на препятствието „Махоуни“. И това е убийството на Бродрик, което ще го превърне в мъченик. Да не забравяме, че на този етап Файн се интересува само от парите, които ще спечели от Доблър. Идеята да доведе войната докрай му хрумва малко по-късно. Защо пък да не заеме овакантеното място на Бродрик? След пенсионирането на Уингейт той почти го получава от републиканците. Но този път решава да не разчита на тях, а да си осигури подкрепата на губернатора, който има право на временни назначения. Как го прави? Обещава му място на университетски преподавател след изтичане на мандата му, а може би и направо го е подкупил.