![Двойни игри [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/8/dvojni-igri-bg-download.jpg)
Двойни игри [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-179-7
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Двойни игри [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — кимна Демарко. — Според мен имаме известни шансове, макар и далечни, да свържем тази жена с Линкълн.
— По-точно? — вдигна глава Ема.
— Линкълн задължително е говорил с нея. Три са били начините да осъществят контакт: по телефона, по електронната поща или чрез посредник. Но след ареста на Пю той е обект на постоянно наблюдение от страна на ФБР.
— Аха — рече Ема.
69
Докато пътуваха из страната, която бе наистина красива, богата и много зелена, двамата с момчето често си говореха за саможертвата.
Там, където беше обикалял преди — най-вече в Афганистан, Ирак и Индонезия, — кандидати за мъченици имаше в изобилие. Мъже, жени, момичета и момчета, майки и бащи, съпрузи. Много хора бяха готови да се жертват в името на вярата си. Но тук, в тази страна, не беше така. Дори най-ревностните мюсюлмани имаха задръжки. Онези двамата в Балтимор твърдяха, че са готови на саможертва, но той знаеше, че не е така. Те бяха готови да убиват, но не и да умрат.
Докато това момче вярваше.
Често обсъждаха текстовете от Корана, в които се говореше за мъчениците, отдали живота си в служба на Бога. Момчето ги знаеше наизуст и можеше да ги цитира по всяко време. Особено онези от тях, които обещаваха на мъченика брак с хубаво момиче с „големи красиви очи“. Когато го казваше, момчето се изчервяваше, а той весело се смееше.
Жалко, че това хубаво и умно момче ще загине, без да е докосвало жена.
Но в Корана не пишеше всичко и той се опитваше да обясни на момчето какво още трябва да знае за мъченичеството. То беше достатъчно интелигентно, за да оцени стратегическата ценност на мъчениците като най-мощното оръжие в борбата с неверниците. Момчето се оживяваше по време на разговорите им и отлично разбираше какво е значението на терора, предизвикван от мъчениците — особено в тази страна.
Той знаеше, че на по-късен етап вестниците щяха да пишат за лошия човек, който бе промил мозъка на едно будно и чувствително момче. Често се питаше дали момчето иска да умре, защото е депресирано от случилото се с баща му и защото съзнава, че никога няма да постигне мечтите си. Не, едва ли. Това момче вярваше. Вярваше дълбоко и истински.
Разговаряше с него и за собствената си смърт. Спомена, че и той ще умре като мъченик — най-вероятно тук, в тази страна, далеч от съпругата и синовете си. Каза му, че очаква с нетърпение този ден, но заповедта на шейх Осама била да отложи влизането си в рая до изпълнението на всички задачи, които му е поставил.
— Завиждам на късмета ти — каза в заключение той.
70
Залавянето на убийцата на Джубал Пю се оказа проста работа.
Най-трудно беше да обяснят на ФБР и на полицаите от Програмата за защита на свидетелите защо Ема, Демарко и четирима бивши командоси се бяха появили в Монтана. В хода на този процес крещяха представителите на ФБР, настояващи за пълна прозрачност, крещеше и Ема, която безцеремонно заяви, че наблюдението на Пю не е углавно престъпление. Измина доста време, преди да насочат вниманието си към извършителката на убийството.
Стан се оказа прав в твърдението си, че е видял убийцата много добре. Благодарение на неговото описание беше изготвен портрет, който самият той определи като изключително точен. Демарко изрази същото мнение в мига, в който видя портрета, но истината беше, че личните му наблюдения бяха ограничени предимно върху хубавия задник на тази жена, а не върху чертите на лицето й. Ако го бяха помолили да опише на полицейския художник задника й, той беше готов да се обзаложи, че описанието му нямаше да отстъпва по нищо на наблюденията на Стан върху лицето й.
Портретът беше разпространен между всички агенти на ФБР, които следяха Линкълн през последните четири месеца. Двама от тях без колебание обявиха, че това е собственичката на кубински ресторант в Маями. Десет дни преди убийството Оливър Линкълн беше посетил въпросния ресторант и беше разговарял дълго с неговата собственичка на чаша калвадос.
Името на жената беше Бианка Тереса Хелена Кастро, но то нямаше никаква роднинска връзка с Фидел. Мис Кастро бе пристигнала в САЩ едва петнайсетгодишна с малък сал, направен от брезент и автомобилни гуми. Майка й била проститутка, която вкарала дъщеря си в древния занаят още на тринайсет. Пред имиграционните власти Бианка признала, че била принудена да прави секс с всички мъже на сала, за да я вземат със себе си. След двегодишен престой в лагер за имигранти в Литъл Рок, щата Арканзас, тя била освободена от някаква жена, представила се като нейна роднина. На практика обаче тя била съдържателка на публичен дом в Джаксънвил, щата Флорида. Между седемнайсет- и деветнайсетгодишната си възраст Бианка била арестувана два пъти за проституция, но до присъда не се стигнало. След това изчезнала от погледа на правоохранителните органи — поне що се отнася до официалните архиви. На двайсет и шест тя поискала лиценз за ресторантьорска дейност. След внимателен преглед на финансовото й състояние ФБР стигнало до заключението, че разходите й са в рамките на това, което печели от ресторанта.