В очакване на сряда [bg]

— Не — каза тя накрая. — Не ме бива в подобни игри.

— О, стига, Фрида, не играем на "Монополи".

Но Фрида се намръщи сърдито и Рубен престана да настоява.

— Ваната — обади се Джоузеф, опитвайки се да оправи нещата по своя нескопосан начин. — Добре ли работи?

— Много е хубава, Джоузеф. Струваше си чакането. — Не му каза, че още не я е използвала.

— Най-после аз помогнал — радостно възкликна той, като едва се държеше на краката си.

След цяла вечност двамата най-накрая си бяха тръгнали. Пролетният здрач постепенно преминаваше в гъст мрак. Вятърът беше издухал облаците и над покривите надничаше призрачна луна. Атмосфера на очакване и страх изпълваше стаите в къщата. Дори оживлението на Клои се бе стопило. Джудит, която бе слязла долу, щом чу, че входната врата се затръшна, седеше на един фотьойл в хола, с придърпани нагоре колене, с притисната към тях глава, с разрошена коса. Ако някой се опиташе да я заговори и да я успокои, тя само тръсваше силно глава. Дора лежеше на походно легло в ателието на Фрида с чаша какао до себе си. Течността беше изстинала и повърхността и се бе набръчкала. Тя играеше на някаква игра в телефона си. Тънките ѝ плитки се бяха преметнали пред лицето ѝ. Фрида поседя известно време край нея, без да говори. Дора се обърна и отрони с плачлив глас:

— Аз знаех за Джудит и онзи неин по-възрастен приятел.

— Наистина ли?

— Преди няколко дни, когато татко беше пиян, го чух да крещи за това на леля Луиз. Джудит ще се оправи ли?

— След време.

— Татко ли го е…?