Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Имах предвид какви дрехи обичаш да носиш?
— Дрехи ли? — Жената се огледа, сякаш се изненада от факта, че изобщо е облечена. — Нещо удобно.
— Говоря изобщо — уточни Маги и прибра косата си на опашка.
Ела се изтегли на ръба на стола си, тръпнеща от нетърпение да види как ще се развие разговорът.
Госпожа Лефковиц отвори уста да каже нещо, но Маги я спря с жест.
— Помисли си първо. Внимателно си припомни всички дрехи, които си носила, и ми кажи с кои си се харесвала най-много.
— Дрехи за официален случай, така ли?
— Това пък какво е?
— Дрехи за официален случай — повтори тя, сякаш Маги имаше проблеми със слуха.
— Като онези, с които си облечен, когато сватбата ти е приключила и трябва да отидеш до летището, за меден месец — обясни Ела.
— Точно така — закима енергично госпожа Лефковиц. — Костюм от черно-бял пепит с много тясна пола. Носех черни лачени обувки… — Тя притвори очи, за да се отдаде на приятния спомен.
— А как изглеждаше жакетът? — попита Маги.
— Къс. Да, май че беше къс — замечтано отговори госпожа Лефковиц. — С лъскави черни копчета отпред. Много беше красив. Какво ли стана с този костюм?
— Какво ще кажеш… Искаш ли да излезем двете на пазар?
— Пак в онзи търговски център? Не мисля, че ще издържа.
Маги също не беше сигурна, че ще издържи нейната компания и спънатата й бавна походка.
— Може да ми дадеш размера си…
— Тя го взе много присърце!
— … И кредитната си карта…
Ела беше готова да се закълне, че госпожа Лефковиц всеки миг ще поклати отрицателно глава.
— … Ще ти намеря тоалет. Дори няколко. Така че да можеш да си избереш. Ще направиш тук едно ревю — ще ги облечеш, ще те огледаме и ще си избереш това, което ти харесва. Другите ще ги върна.
Искрено любопитство грееше вече в очите на госпожа Лефковиц.
— Нещо като личен дизайнер и доставчик?
— Точно така — отговори Маги и се разходи в кръг около госпожа Лефковиц. — Определила ли си си някаква сума?
— Около двеста долара — въздъхна жената.
Маги примигна.
— Ще се опитам да се вместя.
50
Маги загуби цели два дни, за да намери тоалет на госпожа Лефковиц за сватбата. Това й дойде добре, защото я отдели от телефона и чакането Роуз да се обади. Тя не спираше да се пита дали сестра й е получила писмото.
Нямаше съмнение, че да облече госпожа Лефковиц бе сериозно предизвикателство. Нямаше начин да я накичи с костюма, който старицата й беше описала, но непременно трябваше да измисли нещо, в което жената да се чувства както в своята младост. Костюмът беше добра възможност, и то с пола, по-скоро къса до под коляното — беше забелязала, че краката на госпожа Лефковиц не изглеждаха зле. Но късият жакет беше немислим. По-дълъг, може би докъм ханша, но леко втален, така че да придаде известна линия и непременно копчета, наподобяващи онези черни лъскави копчета. Имаше спомен, че беше виждала нещо подобно. Но в „Мейсис“ ли? Или в „Сакс“? След известен размисъл в паметта й изплува, че беше виждала подобно облекло в гардероба на Роуз. Тя имаше такова сако.
Маги преглътна мъчително и продължи да обикаля магазините — универсални, за дрехи втора употреба, битаците, и стигна дори до склада с костюми на местния колеж, където обеща на шефката на този склад да й помогне с грима за предстоящата постановка на „Хеда Габлер“. Най-сетне се спря на три тоалета. Първия откри на една разпродажба на „Нордстромс“ — дълга до коленете пола, прибрана, но не тясна, от бледорозов лен, цялата в бродерия от по-тъмнорозови и червени конци. Към полата вървеше вълнена блуза с бродерии в подходящи за полата цветове. Госпожа Лефковиц опипа тъканта скептично.
— Не ми прилича много на официалния ми костюм — отбеляза тя. — И защо пола и блуза? Не знам. Защо не рокля?
— Не търсим външния вид, а по-скоро усещането.
— Усещането ли?
— Усещането, с което си носила своя официален костюм — уточни Маги. — Не можеш да го облечеш сега, нали?
Госпожа Лефковиц кимна утвърдително.
— Ето защо търсим облекло, което ти дава същото усещане. — Тя трудно намираше думите. — Усещането като преди години. — Подаде на старицата дрехите, които висяха още на закачалка, заедно с широкопола розова шапка, която бе грабнала от склада на колежа. — Само ги пробвай — подкани тя възрастната жена и я побутна към спалнята си, където имаше огледало до земята.
— Чувствам се нелепо — провикна се госпожа Лефковиц към Ела и Луис, които вече се бяха настанили в дневната в очакване на модното ревю.
— Нека само да те погледна — помоли Маги.
— Налага ли се да нося и шапка?
— Хайде де, излизай! — извика Ела.