Сан Феличе

Мадам Виктория остави да отговори сестра й, като се задоволи да кимне в знак на съгласие.

— Значи, господине — запита мадам Аделаида, — вие сте благородник?

— Мадам — отговори младежът, — всички корсиканци смятат, че са благородници, но тъй като искам да изтъкна пред ваше кралско височество най-напред искреността си, ще отговоря, че съм само потомък на стар ефрейторски род. Един от прадедите ни е управлявал със звание ефрейтор корсиканска област по време на една от дългите ни войни с Генуа, само един от другарите ми господин Ди Бокекиампе, е благородник в смисъла, който има предвид ваше кралско височество. Останалите петима, макар че един от тях носи славното име Колона, нямат като мене никакво право да бъдат вписани в златната книга.

— А знаете ли, господин Дьо Шатийон — каза мадам Виктория, — че този момък се изразява много добре?

— Никак не се учудвам — отговори мадам Аделаида; — трябва да знаете, мила, че господин Дьо Нарбон не би ни препоръчал какъв да е тип.

После се обърна към Чезаре:

— Продължавайте, младежо. И така, вие казахте, че сте служили във войската на господин принц Дьо Конде?

— Аз и трима от другарите ми, мадам, именно господа Ди Бокекиампе, Колона и Гуидоне, бяхме с негово кралско височество във Вайсенбург, в Хагнау, в Бентхайм, където господин Ди Бокекиампе и аз бяхме ранени. За нещастие дойде Кампофор-мийският мир: принцът бе принуден да разпусне армията си и ние се озовахме в Англия без средства и без служба. Там именно господин кавалер Дьо Вернег си припомни, че ни е виждал в сражение, и заяви на господин кавалера Дьо Нарбон, че не сме посрамили делото, което сме защитавали. Като не знаехме какво да правим, ние поискахме съвет от господин графа, той ни посъветва да дойдем в Неапол, където, както ни каза, кралят се готвел за война, а при нашите служебни списъци непременно щели да ни вземат на служба. За нещастие ние не познаваме никого в Неапол; но господин граф Дьо Луи отстрани тази мъчнотия, като каза, че ако не в Неапол, то в Рим ще намерим ваши кралски височества. Тогава именно ми направи честта да ми даде писмото, което току-що предадох на господин граф Дьо Шатийон.

— А как така, господине — запита старата княгиня, — се случи да ви срещнем именно тук, вместо да получим писмото по-рано?

— Бихме могли наистина, мадам, да имаме честта да предадем на ваши височества писмото в Рим, обаче там вие бяхте край смъртния одър на княгиня София и погълнати от скръбта си, не бихте имали време да се занимавате с пас. Освен това бяхме наблюдавани от републиканската полиция и се страхувахме да не изложим ваши кралски височества. Имахме малко средства, пестяхме ги и живеехме с тях, докато чакахме по-благоприятен момент да помолим за закрилата ви. Минаха осем дни, откакто имахте нещастието да загубите нейно кралско височество принцеса София и решихте да тръгнете за Неапол. Ние следяхме за намеренията на ваши кралски височества и в навечерието на заминаването ви дойдохме да ви чакаме тук, където пристигнахме нощес. За момент, когато видяхме охраната, придружаваща каляската на ваши височества, сметнахме, че всичко е загубено, но провидението пожела, напротив, тъкмо тук охраната ви да получи заповед да се завърне в Рим. И ние идваме да предложим на ваши височества да я заместим. Ако трябва да умрем за вас, не струваме по-малко от някои други и ви молим да ни окажете предпочитание.