Сътворението

Съгласен съм, че никога не е било ясно как, кога и защо Премъдрият господ се е родил от безкрайното време, което само по себе си не може никога да бъде истински разбрано, защото безкрайното, според определението си, няма нито начало, нито край. Все пак, преди да срещна будистите, не допусках, че може да съществува религия, философия или мироглед, колкото и прости да са те, без някаква, макар и съвсем неточна теория за сътворението. Но ето че съществува тази секта, орден или религия, завладяла ума на двама могъщи царе и на много мъдри хора и е успяла да направи това, без изобщо да се отнася сериозно към единствения важен въпрос: как е произлязла вселената?

Още по-лошо, будистите гледат на боговете със същото добродушно презрение, с което се отнасят към тях образованите атиняни. Но атиняните се страхуват, че ще бъдат преследвани от общественото мнение, докато будистите са безразлични към суеверията на брахманите. Те дори не се интересуват достатъчно от боговете, за да им дойде наум да ги превръщат в дяволи, както направи Зороастър. Будистите приемат света такъв, какъвто е и се стараят да го отхвърлят.

В същото време смятат, че тук в настоящето за обикновения будистки мирянин може би е по-добре да е весел, отзивчив, благ и състрадателен. Ала членовете на ордена са длъжни да изоставят не само мъките, но и радостите на този свят.

— След като разгледаме гниещите трупове, напомням на послушниците колко противно е живото тяло. Тъй като мнозина от тях са млади хора, жените все още ги привличат, което, разбира се, ги свързва с веригата на съществуването. Затова им показвам как тялото и на най-красивата жена е като рана с девет отвора, които гадно сълзят, а цялата й плът е покрита с лепкава кожа, която…

— Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята — прекъснах го аз грубо, с което съответно му върнах обидата.

— Скъпи мой, ако това наистина е така, то ти си завъртял за себе си колелото на доктрината! Какво умно дете!

Сарипутра се обърна към принц Джета. На лицето му имаше усмивка, но очите му бяха блестящи и неподвижни като на папагал. Имаше нещо отблъскващо в цялата му личност.

— Мисля, че е дошло време нашият приятел да посети Буда — каза принц Джета.

— Защо не?

Демокрит иска да знае кой точно е Буда и откъде произхожда? Първият въпрос, изглежда, няма отговор. Знам, че докато бях в Индия, самият аз много често го задавах и получавах най-разнообразни отговори. Индийците не споделят нашия интерес към фактите. Представата им за времето е различна от нашата, а възприятието им за действителността се гради на дълбоко залегналото у тях чувство, че светът е без значение, защото е само движеща се материя. Те мислят, че сънуват.