Любимият непознат

— Но как се озовах тук?

— Мистър Уингейт ви донесе — отговори прислужницата.

Лианор се опита да се изправи, но веднага се отпусна отново на възглавниците и затвори очи, защото цялото помещение се въртеше около нея. Аштън сложи ръка на рамото й и по този начин мълчаливо я помоли да не надценява силите си. Тя го погледна и попита:

— Раната ти сериозна ли е? Боли ли те?

— Не, само една драскотина, любима — увери я той. — Мегън ей сега ще ме превърже.

Лианор въздъхна облекчено.

— Здравата ме изплаши.

— Нямах такива намерения — промълви той с извинителен тон.

— Ти не! Но онзи човек искаше да те убие!

— И на мен така ми се стори — призна Аштън. — Той и още неколцина.

— И други? — Тя се замисли и си спомни, че беше видяла някакво тяло да лежи на дървената платформа. — Двама ли бяха?

— Мисля, че преброих четирима — отговори той.

— Четирима! — изохка тя. — Как успя да се спасиш?

— Талант, мадам! — Очите му искряха развеселено. — Изглежда, че имам известна дарба за побоища.

Лианор простена.

— О, Аштън, ти не вземаш нищо на сериозно! Не разбираш ли, че тези мъже можеха да те убият?

— Спомням си, че ми мина нещо подобно през ума, мадам!

— Какво ли са искали тези бандити!

— Главата ми, мадам.

Тя го погледна въпросително.

— Смяташ, че не са били крадци?

— Убийци — заяви той. — Някой ги беше насъскал срещу мен.

— Но кой? — У нея се породи едно съмнение. — Малкълм?

Сега Самъртън се намеси в разговора. Клатейки глава, той каза:

— Е, момиче, нали не допускаш сериозно, че Малкълм може да направи това! Сигурен съм, че зад цялата работа стои онзи Тич, когото арестуваха на „Речната магьосница“. Малкълм ми разказа какво се е случило там. Тич има всички основания да желае смъртта на Уингейт.

— Но Хоръс е задържан от шерифа Коти — възрази Лианор.

Самъртън разпери ръце и вдигна рамене.

— Е, и какво? Както е наел крадни за снощи, така би могъл да прати и убийци тази сутрин.

Аштън погледна остро Самъртън.

— Хоръс обаче се кълне, че е невинен.

— И вие му вярвате? — Самъртън се засмя на пресекулки. — Тогава трябва да сте доста наивен.

— Просто още не съм съвсем сигурен — отвърна Аштън.

— Сега ме занимава въпросът, защо Марелда защити Хоръс и какво имаше предвид, като каза, че бижутата, които Малкълм е подарил на Лиарин, са били откраднати от нейна позната преди време. Когато ги видя за пръв път, тя се поколеба, но след известен размисъл заяви, че няма съмнение в това.

— Откраднати? — Лианор докосна шията си там, където беше лежала огърлицата, после погледна Мегън. — Донеси бижутата, моля те. Някой трябва да ги занесе на шерифа, за да се провери твърдението на Марелда.

Мегън отиде до скрина, отвори едно тайно чекмедже и се обърна с отворена уста.

— Няма ги, мадам. Изчезнали са!

Лианор поклати объркано глава.

— Но снощи аз лично ги сложих там!