Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Не е вярно, Отема! — не особено убедително възрази Нира.
Нира седна до Джора’х в личната му ложа под купола на турнирния павилион. Престолонаследникът се наведе към нея и топазените му очи проблеснаха. Когато й се усмихна, тя се разтопи от блаженство.
— Натъжен съм, че твоята спътничка Отема не можа да дойде — каза той.
Нира не успя да се сдържи и се засмя.
— Не е вярно.
Джора’х се слиса, после се подсмихна.
— Навярно чувствата ми са прекалено очевидни. Имаш право. Щях да забавлявам посланичката като добър домакин, но предпочитам да прекарам следобеда с теб.
— С мен… и с пет хиляди илдирийци ли? — Нира посочи тълпите около ярко осветената арена. Зрителите седяха в определените за различните расови типове сектори.
— О, но аз виждам единствено теб, Нира. — Прозвучаха фанфари и зрителите закрещяха. — Зрелището започва.
— Джорах прокара пръсти по китката й и невинно сключи ръце в скута си.
Илдирийският турнир беше важен ритуален спорт, упражняван в покрити амфитеатри. Огледални плоскости се редуваха с прозрачни прозорци, които осветяваха покритата с пясък арена. Облечени в полирани огледални брони, воините се появиха от тъмни отвори, яхнали сиви шестоноги влечуги, които сякаш бяха само мускули, бодли и люспи.
Състезателите яздеха бавно. Влечугите оставяха широки следи в меката настилка на арената, съскаха и се дърпаха напред с изплезени езици, ала ездачите ги удържаха и не им позволяваха да се нападнат… поне до началото на турнира.
Илдирийските рицари носеха пулсиращи лазерни копия — дълги кристални прътове с рубиненочервени накрайници и енергийни източници, свързани с акумулаторните раници зад седлата на влечугите.
— С тези копия ли ще се бият? — прошепна Нира. — Пронизват ли се един друг или съществата, които яздят?
Златните плитки на Джора’х се развяха около главата му.
— Кристалните пики са страшно оръжие, но никой илдирийски рицар не ги използва по толкова груб начин.
Той се изправи и прожекторите го осветиха — призматично сияние във всички цветове на дъгата, което привлече вниманието на публиката. Джора’х вдигна ръце и тълпата утихна.
— Бойци! Представете се добре на днешния турнир! — Гласът му кънтеше някак си усилен, макар че Нира не виждаше микрофон или високоговорител. — Състезатели — включете копията си.
Кристалните пики заискриха с вътрешна диамантена светлина, сякаш в дръжките им пламнаха мънички звездни ядра.
— Започнете турнира! — извика престолонаследникът.
Ослепителните светлини се насочиха към арената: грамадните влечуги започнаха да се обикалят едно друго. Тримата състезатели вдигнаха щитове за поздрав. Нира забеляза, че макар всички щитове да са приблизително еднакво големи, всеки е с различна форма и е покрит със специфичен мотив от огледални ивици, шарки и прозрачни прозорчета.
Рицарите насочиха напред кристалните си копия и изстреляха ярки лъчи към поставените под ъгъл огледала на тавана на амфитеатъра. Дългите копия всъщност бяха лазерни устройства за излъчване на кохерентни лъчи, които блестяха в красива паяжина на фона на рядката мъгла в купола.
— По правило рицарските щитове трябва да са точно наполовина посребрени, полуогледални, полупрозрачни — поясни Джора’х. — Но няма изискване как да са подредени мотивите. Нашите най-велики състезатели смятат, че голяма част от стратегията се състои в разположението на огледалните повърхности на щитовете.
Нира не го разбра, но се наведе напред.
— Значи ако не държат щитовете както трябва, лазерният лъч може да ги прониже, така ли?
— Точно така — без да откъсва поглед от турнира, потвърди престолонаследникът. — Може да е фатално.
Рицарите пришпориха гущерите си и почнаха да стрелят със смъртоносните си лазери срещу противниците си. Лъчът на един от тримата се отрази от щита на друг, рикошира от огледало на тавана и обгори влечугото на третия. Животното изсъска и стрелна напред бодливия си език, ала състезателят отстъпи под одобрителните ревове на публиката.
— Смята се за проява на най-голямо умение да повалиш един от съперниците си с отразен изстрел на собственото му копие — отбеляза Джора’х.
Единият от тримата рицари очевидно бе любимецът на публиката. Всеки път щом нападнеше, в амфитеатъра отекваха все по-мощни овации.