Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Преди Маргарет да успее да извика на Луис да се притисне към нея, ДД активира алармените си системи и поиска помощ. Просмукана от внезапния порой, част от напластената скална стена се свличаше. Край него се плъзгаха цели плочи, но той стискаше забития пикел в железния си юмрук. Скалата продължаваше да трепери и да се разпада с ужасяващ тътен.
Аркас се сви под един скален перваз с надеждата, че стената на каньона няма да се срути отгоре му. Падаха още камъни, понесени от малки водопади. Маргарет и Луис се държаха един друг. Камъните се сипеха като лавина и падаха в бушуващия поток на дъното на каньона.
От кликиските роботи нямаше и следа.
Накрая камъните престанаха да трополят по первазите и небето придоби огненооранжев оттенък. Сивите дъждовни облаци бяха отминали, за да изсипят потопа си върху друга част от пустинята.
Подгизнали и зъзнещи от студ, Маргарет и Луис се размърдаха. Аркас смаяно премигваше. Увиснал на забития в стената пикел, ДД продължаваше да вика за помощ като уплашено дете. Механичната му ръка здраво стискаше желязото.
Задъхани, двамата археолози се заизкачваха по калните первази, после с помощта на въжето изтеглиха компито.
— Надявам се, че ще успеем да открием трите робота — каза ДД. — Мислите ли, че са били унищожени от наводнението?
Маргарет погледна към все още бушуващите води на дъното на каньона.
— Ще трябва да почакаме, за да проверим, ДД.
Аркас дойде при тях, окалян и измъчен. Маргарет избърса мръсотията от лицето си. Луис погледна жена си и се засмя. Тя поклати глава също и се усмихна.
Зеленият жрец посочи към мястото, където стърчеше забитият от ДД пикел. Половината пясъчникова скала се бе откъснала и под нея се бяха разкрили помещения и пещери.
Маргарет с подновен ентусиазъм хвана въжето на ДД. Компито предложи да тръгне първо.
— Моля те, прояви предпазливост, Маргарет — каза андроидът, но тя бързо се прехвърли в отвора под свлеклия се перваз.
— Ела тук, Луис! — извика археоложката и погледна надолу към все още треперещия зелен жрец. — Аркас, напомни ми никога повече да не се съмнявам в теб.
После се вмъкна в непокътнатия кликиски призрачен град.
71.
Нира
Поканата се получи в стаята на Нира — огледална гравирана плочка, която й предлагаше заедно с престолонаследника Джора’х да присъства на зрелищен илдирийски турнир. Макар очевидно да беше представител на висшите раса, лъскавокожият куриер нямаше внушителността и обаянието на самия Джора’х.
Той изчака Нира да прочете още веднъж гравираните букви. Илдирийската писменост не я затрудни, тъй като беше възприела умението да я чете от база данните на световната гора.
— Наредено ми е да изчакам отговора ти. Престолонаследникът Джора’х има огромно желание да му направиш компания.
Звучеше примамливо и Нира се зарадва, че ще има възможност да прекара известно време с красивия престолонаследник.
— Нека се посъветвам с посланик Отема все пак — каза тя.
Куриерът я последва по коридора до стаята на старицата, която седеше сред саксиите с фиданките си.
Отема разглеждаше документите, получени от паметителя Вао’сх. Четеше стиховете и строфите на глас, рецитираше лирични откъси от илдирийските митове и легенди. Старата жрица вдигна поглед към Нира.
— Този епос е пълен с необичайни поврати и великолепни истории. Всичко е съвсем ново за световните дървета. — Очите й искряха. Отема докосна купчината документи пред себе си. — На сам човек ще му трябват десетилетия, за да прегледа всичко това, камо ли да го прочете на глас.
— Затова съм тук, за да ти помагам, посланик Отема. — За Нира разказите за илдирийския героизъм, храброст и трагедия бяха също толкова увлекателни, колкото епоса на Малори за крал Артур. — Двете обаче не можем да изпълним задачата докрай. Нито през твоя, нито през моя живот.
— Знам, знам. — Старицата се намръщи и татуировките по лицето й се набръчкаха.
Куриерът чакаше до прозрачната врата на Отема. Лицето му изглеждаше спокойно, но се долавяше и видимо нетърпение. Нира видя подобна гравирана покана до посланичката. Огледалната плочка лежеше захвърлена настрани. Сърцето на момичето се вледени.
— Виждам, че и ти си получила покана, Отема. — Нира протегна своята и светлината заигра по огледалната й повърхност. — Ще отидем ли на илдирийския турнир, както ни предлага престолонаследникът Джора’х?
— О, едва ли, Нира. Имам прекалено много работа, прекалено много документи за четене. Заболява ме главата при мисълта за обема на информацията, която остава да споделим със световните дървета. — Забеляза унилото изражение на помощничката си и се усмихна. — Разбира се, отиди. И представлявай Терок от мое име. — Видяла радостта в очите на момичето, Отема навъсено прибави: — Освен това съм сигурна, че престолонаследникът предпочита твоята компания пред моята. Той ме кани само от любезност.