Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
Обмисляйки това, което беше научила за циганите, Клер колебливо каза:
— С други думи двете споразумения са били отделно — тя е завела Никълъс при дядо му, за да изпълни клетвата си пред Кенрик и според нея парите нямат нищо общо с Ники.
Кеджа се усмихна с беззъбата си усмивка и високо вирна брадичка.
— За бяла жена имаш остър ум. Ще ти покажа доказателството, че Марта не е разменила сина си за златото. — Тя мушна ръка в пазвата си и измъкна тежка кожена кесия. Подаде я на Клер и рече: — Заръча да я дам на Ники, като му дойде времето.
Клер отвори кесията, после притаи дъх от блясъка на златните монети. Кеджа обясни:
— Всичките са тук, липсват само една или две, с които Марта е купила храна по време на обратния си път. Нашият табор беше най-близо, затова остана при нас.
— Какво се случи с Марта?
Кеджа изпусна кълбо дим, който се изви около главата й.
— Марта умря през зимата в ръцете ми. През всичките тези години пазех златото за Ники.
Объркана, Клер попита:
— Защо ти не си му казала, че майка му го е оставила при дядото, защото скоро е щяла да умре? Може би този факт би променил всичко. И защо по-рано не си му дала златните монети? През тези години доста често си го виждала.
— Марта ме накара да се закълна, че ще разкажа това само на съпругата на Никълъс — една жена най-добре може да разбере какво е направила майката за детето си — тихо отвърна Кеджа.
— Но преди мен Никълъс е имал друга съпруга.
Кеджа я изгледа, сякаш щеше да я заплюе, ако бе на открито.
— Ах, той я вкара в леглото си, но тя не му беше истинска съпруга. Ти си тази, за която е пророкувала Марта. Имаше магически дарби да вижда в бъдещето и каза, че ще се появи жена, която ще излекува сърцето на Никълъс.
Клер се взираше в златните монети, сълзи изпълниха очите й. Наистина ли Марта беше предсказала точно за нея? Била е много млада, когато е умряла, може би по-млада, отколкото сега е тя.
Щеше ли Марта да остави Никълъс при дядо му, ако е знаела колко коравосърдечен и жесток мъж е той? Може би е предполагала, че майката на Кенрик ще се грижи за него? Но първата съпруга на стария граф вече е била повалена от смъртоносна болест, която помрачила разума й през последните години от живота й и я направила неспособна да обича внука си.
— Бедната Марта — изрече Клер. — Трябва да й е било много трудно да избере между нейните хора и клетвата пред съпруга си. И още по-трудно да даде сина си на непознат. Надявам се да почива в мир.
— И е така — сухо отвърна Кеджа. — С Кенрик е на небето. А сега, когато ти ще се грижиш за Ники, душата й няма повече да се тревожи за него.
Клер усети как настръхна косата върху тила й. Като християнка тя вярваше в безсмъртието на духа. А също знаеше, че много рядко, но все пак съществуват личности, които са надарени със свръхестествени дарби — способност чрез видения да предсказват нещата от бъдещето. Говореше се, че майката и сестрите на Джон Уесли са имали такива дарби. И тя изгаряше от желание да сподели с някой, който обясняваше тези свръхестествени качества с такова спокойствие и вяра.
— Обичам Никълъс и винаги ще се стремя да направя най-доброто за него — прошепна тя. Спомняйки си думите от циганската клетва, тя добави: — Може ли да запалиш свещички, ако се проваля.
— „Bater“ — Така да бъде — отвърна сериозно Кеджа. Каруцата спря и Никълъс извика:
— Клер, вече сме у дома.
Тя затвори кожената кесия и я прибра във вътрешния си джоб. Понеже в момента Никълъс имаше по-тежки грижи, щеше да изчака, преди да му разкаже историята за Марта. Но нямаше да чака дълго; и макар това да би могло да му причини болка и да отвори старите му рани, надяваше се, че в края на краищата истината щеше да прогони горчилката, че майка му го е предала.
Тя целуна набръчканата буза на събеседничката си.
— Благодаря, че ми се довери, Кеджа. — После скочи от каруцата.
Таборът се намираше пред имението Абърдар. Уилямс излезе на стълбите. Очевидно искаше да прогони циганите, после се смути, когато видя своя господар да слиза от каруцата.
Последваха прощални думи. Клер с обич прегърна Ани.
— Ще се върнете, нали?
Другата жена се засмя.
— О, да. Както вятъра, ние идваме и си отиваме.
След като махнаха за довиждане, Клер и Никълъс изкачиха стълбите пред къщата, ръката му обвиваше кръста й. Изражението му бе така ласкаво, както и това на иконома, който държеше вратата им отворена. Клер се чувстваше много разголена с тази блуза и вехта пола. Но тя вирна брадичка високо и мина покрай иконома толкова спокойно, сякаш беше подходящо облечена.