Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Бо стана, докуцука до хладилника и извади още една кола.
— Защото вече си убедена, че Джош е бил убит.
— Да. И мисля, че е подпалил пожар напълно умишлено и нарочно, защото всеки, който ме познава, знае, че учих и работих, за да стана следовател по пожарите. Още откакто…
— Откакто беше запален вашият ресторант — довърши вместо нея Бо.
— Господи! Пасторели — стомахът й се сви на възел. — Всичко е започнало онзи ден. Всичко — тя си пое дъх. — Добре, ще проверя това отново. Впрочем, можеш ли да си вземеш малко отпуска?
— За какво?
— Бо, Джош е мъртъв. Люк се премести в Ню Йорк, но така или иначе съм приключила с него. Ти живееш в съседната къща. Той може да се опита да подпали твоята къща или теб самия.
— Или пък теб.
— Вземи си няколко седмици, иди на почивка, дай ни време да приключим с тази гадост.
— Добре. Къде искаш да отидем?
Ръцете й се свиха на юмруци върху масата.
— Аз съм фитилът. Ако аз се махна, той ще спре и ще ме чака да се върна.
— Според мен и двамата сме на прицел. Освен ако нямаш намерение да си хванеш някой друг, докато се пързалям някъде на ски. Ценя си кожата, Рина, поне онова, което е останало от нея. Но нямам намерение да бягам и да чакам да ми се обадиш, че теренът е чист. Не действам по този начин.
— Сега не е време да се правиш на мъжкар.
— Докато не ми пораснат цици, ще си остана мъж.
— Ще ме разсейваш. Като се тревожа за теб, ще се разсейвам. Ако нещо ти се случи… — тя млъкна насред изречението, защото буца заседна в гърлото й.
— Ако аз ти кажа това, ти ще ми отговориш, че можеш да се грижиш за себе си и да се пазиш, че не си нито глупава, нито безотговорна — Бо вдигна вежди, когато тя не отговори. — Защо да не прескочим онази част, в която аз ти казвам същото и двамата си подхвърляме едни и същи аргументи.
Доброто настроение се стопи и изчезна от очите му, като ги превърна в зелен лед.
— Този негодник се прицели в мен, Рина. Той хвърли във въздуха моето камионче. И ти смяташ, че ще си тръгна току-така?
— Моля те. Само за няколко дни. Три дни. Дай ми три дни, за да… — гласът й потрепери.
— Не! Не плачи! Опитваш да постигнеш целта си по непочтен начин, но няма да стане.
— Не използвам сълзите, за да постигна целите си, глупако! — тя ги избърса с опаката страна на ръката си. — Мога да те поставя насила под закрила.
— Може би.
— Виждам, че не мога да се справя — тя се отдръпна от масата, отиде до прозореца над мивката и се загледа навън.
— Мога да видя, че не можеш да се справиш с нещо.
— Не знам какво да правя — Рина притисна юмрук към гърдите си, там, където сърцето й биеше оглушително. — Не знам как да постъпя. Не знам.
— Ще измислим.
— Не, не! Ти сляп ли си, или си глупав? — попита тя, като се завъртя към него. — Мога да се справя със случая. Просто трябва да поработя. Като мозайка е и всички части са налице. Трябва да ги намеря и да ги поставя на правилните им места. Но това? Не мога… не мога да се справя с това — удари с юмрук между гърдите си. — Аз съм… аз съм…
— Астматичка? — попита Бо, докато тя се задъхваше и хъхреше.
Рина изненада и него, и себе си, като грабна една чаша за кафе и я хвърли срещу стената.
— Престани да си правиш майтапи с мен, идиот такъв! Влюбена съм в теб! Ето какво!
Бо вдигна ръка сякаш да се предпази от друга летяща чаша.
— Чакай минутка. Само минутка.
— О, по дяволите! — ръката й започна да се вдига, но той я хвана и я задържа.
— Казах, само една минутка.
— Надявам се да получиш удар, така че да се препъваш из стаята, докато нарежеш краката си върху счупените стъкла.
— Любовта се проявява под различни форми — промърмори той.
— Не обръщай всичко на шега! Не си прави майтап. Ти започна всичко. Единственото, което аз направих, бе, че един ден излязох през собствената си задна врата.
— Не си правя никакви шеги. Опитвам се да си поема въздух.
Ръката му остана върху нейната, докато седеше на стола с торбичката замразен грах върху подутото си коляно.
— Когато каза, че си влюбена в мен, В-то главно ли беше или малко? Не ме удряй! — предупреди я, когато видя, че ръката й се свива в юмрук.
— Нямам намерение да прибягвам до физическа сила — но едва се удържа. Сега се насили да се отпусне. — Ще ти бъда благодарна, ако пуснеш ръката ми.
— Добре. Тогава аз също ще ти бъда благодарен, ако не хукнеш веднага навън, така че да тръгна, куцукайки, след теб и наистина да нарежа краката си върху счупените стъкла.
Устните й се извиха.
— Е, видя ли? Ето защо това ми се случи. Ти не си сваляч, Гуднайт, но се държиш толкова приветливо и любезно, та човек лесно може да се излъже, че си сговорчив. И се настаняваш точно на мястото, което си избрал. Вероятно е необходим динамит, за да бъдеш преместен оттам. Майка ми пак излезе права. Тя винаги е права.